Да се пише за битови кражби или за отмъкване на коли у нас е признак за тотална липса на въображение, доколкото това е ежедневие – скучно и твърде отдалечено от глобалните проблеми, с които все трябва да се занимаваме, макар никой да не ни пита и да иска точно от нас решаването им.

Но тук ще стане въпрос на нещо малко по-друго. За това как тези кражби дотолкова са влезли в бита ни, че никой не им обръща внимание и не реагира, дори те да стават пред очите му (стига да не засягат него, де).

Или сме много страхливи, или много свикнали. Най-вероятно и двете.

Тази безумна липса на инстинкт за самосъхранение в същност е странна. И ако тя по някакъв начин бъде преодоляна, може и да се пооправят нещата, предвид факта, че органите на реда явно няма как да се справят с обирджиите.

На мой познат му се случи случка с колата. Посред бял ден, в центъра на столицата, на оживено и пълно с хора място. Откраднаха му и двете странични огледала. Оня ден. Колата – скъпа, съответно огледалата – също.

Десетки хора са видели как едно човече преспокойно ги е демонтирало, резнало е кабелите, прибрало ги в раничка и се оттеглило нанякъде. Сигурно да ги остави, за да може да продължи към следващия „обект“. Без да бърза и да се притеснява, че някой може да му попречи да си „върши работата“.

Тук не говорим за полиция, това е друга тема, а за случайно озовалите се на мястото граждани, виждащи как някой реже кабели и отмъква нещо. Едно подвикване „кво правиш, бе“ сигурно е могло да има ефект. Знае ли човек.

Не е ясно дори дали бихме имали куража да викнем, ако засечем някой нас да краде. Което вече си е страшно. И жалко. Малко като на заколение прилича.

Да се молим да не ни посегнат, защото няма кой да ги спре.