Какво да правим, когато дълбоко в мисленето ни се е вкоренило разбирането и усещането, че току-така американският президент не може да кани “от днес за утре” българския премиер на среща в Белия дом. И това няма нищо общо с комплексите за малоценност!

Помним времена, когато родни министър-председатели едва ли не криеха за планирано посещение в САЩ, само защото не се знаеше дали стопанинът на Белия дом ще може да отдели 30-на минути за едно ръкостискане.

А сега, когато пред Буш стои цяла една война, при това нежелана от половината свят и почти цялото ООН, то тази покана за работно посещение на Симеон Сакскобургготски е най-малкото смущаваща.

Питането е – какво ще искат задокеанските ни партньори от нас. И второ – има ли някакъв мъничък шанс то да не е свързано с “евентуалната” военна операция срещу Садам и ако няма такъв – то поне, свързано ли е с някои проблеми, възникнали в последно време между САЩ и Турция по отношение на разполагането на US-войски в южната ни съседка.

Хубавото поне е, че предварително се знае, че ние няма какво чак толкова още да предоставим като помощ. Освен, може би, да затворим някое и друго гражданско летище, за да могат съюзническите F-ове да кацат и излитат.

Но е сигурно едно, че тази визита може да поизнерви допълнително г-н Жак Ширак. А след като ни нарече “инфантилни” преди, кой знае сега какви цветисти епитети ще измъкне френският държавен глава от задния джоб на дипломатичността си.

Ясно е, че на родния политически елит му предстои един дълъг и труден етап на лавиране между интересите и капризите на големите.

Дали пък не трябва да започнем “пазарлъка”.