В "инцидента" преди 6 години бяха смачкани до смърт 7 деца.
15,30 ч. - Бургаският окръжен съд присъди на Максим Стависки 2,5 г. условна присъда за катастрофата край Ропотамо.
В "инцидента" загина момче на 24 г.
18,00 ч - Окръжният съд в Бургас одобри подписаното споразумение между Димитър Желязков и прокуратурата.
Очите ще лежи в затвора четири години и шест месеца по обвинение за организиране на престъпна група за разпространение на наркотици.
Броят на загиналите впоследствие на "инциденти "от дейността му остава неизвестен.
Инцидентно или не, за по-малко от шест часа виновните получиха полагащите им се според българската законодателна система наказания.
За осем семейства, загубили най-скъпото - децата си, и за още десетки други, попаднали в капана на наркотиците, времето никога няма да е същото.
30 януари - едва месец след онзи празник, в който винаги си пожелаваме да бъдем поне малко по-добри, омразата сякаш бе по-силна от всякога.
Омразата към може би несправедливите присъди, към виновниците, към апатията. Апатия, която на моменти бе заменяна с яростна позиция и безмилостна критика.
Надали остана българин, който да не обяви, че притежава абсолютното право да отсъжда за това, каква трябва да е присъдата за Максим, за това колко струват 7 детски живота, за това колко страда майчиното сърце, загубило детето си...
И странно - бяхме единни. А това рядко се случва в родната ни действителност.
Бяхме единни в това да мразим, да съдим, да критикуваме. Да се само-убеждаваме и само-успокояваме, че ние сме безгрешни.
Някой, някога беше казал, "който няма грях, нека пръв хвърли камъка".
Е ние го хвърлихме. И той не бе един. Бяха много и ударите от тях боляха.
Но надали болката бе дори малка частица от болката, с която се буди майката, чието дете вече никога няма да й каже "Добро утро"...
А тази майка не иска омраза, тя иска справедливост и човещина.
"Той уби детето ми, аз няма да му простя. Никога. Но в него има човещина. И сърце", призна бащата на Мануела,
В този момент може би той се моли с цялото свое сърце дъщеря му да му каже отново "Добро утро".
В този момент може би още някой сяда зад волана пил, друг продава дрога на 14-годишно дете, трети - отсъжда.
И за трите неща не се изискват големи усилия. Усилията са там, където безотговорността, безхаберието и безучастието ги няма.
А те не се дават лесно. Нужни са доста безсънни нощи и безсмислени за някои часове и дни, прекарани в колебание дали в това да бъдеш отговорен не само към себе си, но и към другите има смисъл.
Опитах се да живея като ангел. Не успях. Дано поне съм живял като човек, бе казал един от най-великите ни съвременници Чарли Чаплин.
Това, на което може би наистина ставаме най-бедни е именно тази човещина.
А тя не струва много. Обикновено съжителства с отговорността и честността. Мрази да съди и обича да бъде споделяна.
Дано много след празника, в който си пожелаваме да сме по-добри и малко преди този, в които си спомняме за силата на любовта, да успеем да бъдем по-хора и по-малко съдии.
За да живеем не инцидентно, а просто човешки.
batSpiro
на 17.02.2008 в 19:36:10 #2Big Papa,
batSpiro
на 11.02.2008 в 11:17:01 #1