сн. Софийско Гражданско сдружение "Щастливец"

В държавната политика при бедствия и аварии, както е видно, страната ни е с едни гърди напред.

Или както ведро обяви ресорният кризисен министър Емел Етем, положението е тежко, но за сметка на това много по-добро от миналата година.

Всъщност на хората от наводнените и разрушени къщи този инфантилен оптимизъм не им помага.
Тяхното положение си е тежко и преди, и сега.

Въпросът е защо, след като се видяха катастрофалните последствия от миналогодишните наводнения, никой и пръста си не мръдна да вземе мерки това да не се повтори.

Вместо това по добра българска традиция местните власти прехвърляха отговорността на държавата, а държавата ловко им връщаше топката.

Кметовете искаха пари за възстановяване, Етем се разхождаше по опустошените къщи и разбиращо кимаше.
И после всичко потъваше в непочистеното русло на българското политическо безхаберие.

До пролетното снеготопене и поредния дъжд, когато стана ясно, че и речните корита също не били почистени, дигите не държат.

Когато се приемаше Закона за управление при кризи от миналия парламент, редица специалисти обявиха, че той не е добър и няма да проработи.
Оказаха се прави.

Сега правителството ще се опита да го реанимира с първите (едва ли последни) поправки в него.
И ще го подплати със спецзакон за защита на населението при бедствия и аварии.

Но докато в нормативните документи ясно не се разпише, кой за какво отговаря, кой с кого съгласува и най-вече – каква отговорност носи, законите ще бъдат като скъсана дига при придошла река.

А иначе, както весело отбелязва бедствения министър, миналата година е било по-лошо.
И може би се надява тази пролет, че и догодина въобще да не вали.