София вече никога няма да е същата. Столицата ни е на път да изгуби един от символите си, съпътствали с десетилетия нейния разцвет и благоденствие - волните коне.

Жребците и кобилите, оцелели от хан Аспарух до цар Симеон (този с централата на "Врабча"), ще трябва да забравят за дългите разходки из столичните булеварди и да се примирят с доста по-ограничено пространство. Общинарите решиха да се погрижат за бедните животни и да ги приберат в специално изградени паркинги.

Милостта им обаче не е безгранична. Мярката ще се прилага само за бездомните коне - тоест, онези, които си имат стопанин, ще продължат да радват с присъствието си столичани и гостите на София.

Така, за щастие, градът все пак ще запази част от самобитния си облик, благодарение на който може достойно да кандидатства за обект, защитаван от ЮНЕСКО. След като София не успя да влезе в световното културното наследство заради архитектурните си забележителности, с гордост може да пробва да впечатли експертите с анималистичните си преимущества.

Какъв по подходящ социо-културен феномен от разхождащи се кончета с каручки из централни булеварди на европейски град? Това къде другаде ще го видят културните господа от ЮНЕСКО? Пък и като прибавим персонажите, направляващи изтерзаните чифтокопитни, ще си е истинска загуба за глобалния цивилизационен фонд, ако подобни елементи от българската култура не бъдат съхранени.

Странна е позицията на заместник-кмета по сигурността Иван Сотиров, който заяви, че проблемът започва да придобива мащабите на бедствие. Какво ти бедствие, то си е жив цирк. Каруци се състезават с лъскави автомобили, а десетки лаещи бездомни кучета им дишат праха. Европейска картинка!

В крайна сметка във все по-глобалния и мултикултурен свят подобни запазени и присъщи за един етнос елементи ще са и все по-ценни. Защо ни е да се занимаваме като французите с разни високотехнологични опити, като например използването на топлината, генерирана от пътниците в метрото, за отопление на жилищен блок?

Напразни мъки за бедните учени на тази иначе богата страна. Колко по-лесно е да подкараш една каруца и гордо, почти като Наполеон, да замахваш с камшика по конския гръб. Не само ще се стоплиш, ами и следи за бъдещите поколения (минувачи) ще оставиш след себе си. От всякакво естество. Така че французите да не му мислят много и да си взимат обратно изгонените малцинства, барабар с конния им кортеж. И без това те вече дават заявки, че сами ще се върнат, с или без превоза си.

Да допълним и че изграждането на конни паркинги не звучи никак аргументирано във временна на тежка финансова криза. Подобни теренни ще изискват доста средства - и за построяване, и за охрана. Особено за второто, имайки предвид силно изявеното собственическо чувство на водачите на коне, които най-вероятно ще организират нощни хайки за спасяването им.

Ако все пак идеята за специалните "приюти" бъде реализирана, предлагам две решения на господин Дянков, които да му спестят малко средства от постната пица. Паркингите за коне може да бъдат изградени в близост до новопостроената луксозна сграда на ГДБОП. Така хем спецслужбите ще следят денонощно за сигурността им, хем самите животни ще се чувстват комфортно и добре обгрижвани.

За благото на страната ни, и в частност на столицата обаче, е добре подобни обекти да си останат само поредната сензационна идея, отшумяла за няколко дни.

Така че - много моля, ако искаме европейско развитие за България, никакви паркинги. Нито за коне, нито за кучета, плъхове и подобни. Как иначе ще успеем да запазим уникалния си национален облик и същевременно да стигнем европейците?