Май ще трябва да променим историческата мисъл на един генерал - „Ние ги хващаме, те ги пускат" в „Те ги пускат, защото ние не можем да ги хванем".

Това са реалностите от днешния 3 август, в който апелативните съдии от София зашлевиха страхотен шамар на вътрешния министър и половината МВР дознатели, развенчавайки поредните две „ювелирни акции".

Седем от осем „страшни престъпници - едните ощетили хазната с милиони, другите извършили куп поръчкови разстрели", бяха пуснати на свобода от съда.

„Всичко коз" стана „Без коз", а „Килърите" явно ги наричат така за благозвучие и медиен ефект.

Страшният удар срещу машината за арести „Цветанов" обаче са мотивите на апелативните съдии, с които килърите и финансовите злодеи бяха пратени на свобода.

Заключенията на съда са толкова безапелационни, че вътрешният министър или трябва да уволни половината си дознатели, или да уволни себе си.

Цитираме: „Съдът прецени, че изобщо не са събрани никакви доказателства за съществуването на организирана престъпна група. Липсват доказателства за какъвто и да било общ умисъл те да извършат престъпление".

Става още по-интересно и абсурдно, когато съдът коментира действията спрямо сочения за физически убиец на Юрий Галев.

Апелативният съд констатира - „органите на досъдебното производство не са се постарали да установят къде се намирал по време на покушението Георги Петков, който е сочен за физическият извършител на покушението".

Редно е да сме напълно объркани и тотално дезориентирани в способността си да различаваме добро от зло.

Кой е „злодеят" - МВР или „корумпираната съдебна система". Защото, както се вижда, последните, които могат да бъдат злодеи, са именно арестуваните и нарочени за такива.

Стигнали сме до ситуацията, в който арестите и обвиненията заприличват на долнопробна сапунка, чийто сценаристи създават сериите без много-много да му мислят кой, защо, кога и къде.

Вярно, съдебните процеси по двете дела още не са започнали, предстоят разпити на свидетели, евентуално представяне на нови доказателства и т.н., така че отсега не може да се говори за изход по тези дела.

Но все пак, след днешните „тежки присъди" спрямо дознателската работа, най-вероятно ще станем свидетели на „Маргините - 2" - „подсъдимите не са се познавали с другите от така наречената организирана престъпна група".

Сега ни очакват нови порции упреци и залпове с обвинения към съда, за които все повече се чудим, доколко са основателни. Хубаво би било обаче част от тази енергия да бъде насочена към друго място.

Защото, питаме се, основателни ли са уверенията на вътрешното ръководство, че в МВР си знаят „кривичките" и работят здраво, за да ги премахнат?

Може би министър Цветанов трябва да тропне здраво по масата на своите дознатели, които напоследък само го излагат. Най-вероятно там е разковничето на настоящите неуспехи.

Защото от Брюксел не изпратиха много позитивни сигнали по отношение на чакания като „манна небесна" специализиран съд. Във вида, в който е замислен, той няма да мине през брюкселските чиновници.

Затова да не се разчита толкова на този „нероден Петко", а да се седне сериозно на „Дондуков" 1 и „6-ти септември" и да се разчепка из основи въпросът - „Защо ние ги хващаме, а те ги пускат?"

Иначе един от възможните финали на двете мега-спецоперации го видяхме преди седмица.
Когато Министерски съвет обяви, че по осем дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург ще изплати над 50 хиляди евро на потърпевши.

Е, от днес делата може да станат със седем повече...