От няколко дни медиите отново се напълниха с този трагичен случай - сестрите Белнейски.

Той отново стана актуален, след като в продължение на три години българското общество чакаше най-накрая да има точка, да се сложи край, убиецът да бъде арестуван, изправен пред съда и да получи присъдата си.

В продължение на три години си припомняхме от време-навреме, че този случай не е приключен, че един човек (или няколко) все още ходят на свобода.

На няколко месеца отделни медии напомняха, не престанаха да търсят, да ровят, да задават въпроси. Може би именно и заради това полицията не се отказа и не можеха да се откажат.

Появяваха се различни хипотези, истината е, че едва ли има някой, който да не се изказал по въпроса.

Направи се ексхумация, пращаха се ДНК проби за изследвания в чужбина, втора експертиза...

На няколко месеца страниците на вестниците, списанията, електронните медии, телевизионният екран се изпълваха със снимките на двете момичета.

Едва ли има българин, който да не познава лицата им, който да не знае имената им.

Случаят Белнейски е един от онези, които разтърсиха обществото, единодушно, категорично, издълбоко.

Той е шокиращ със своя трагизъм, но и поради, че три години все още нищо не знаем.

Днес, най-накрая, официално беше повдигнато обвинение - срещу някой си Лазар Колев.

Много неща около този акт будят подозрение, навяват съмнения, недоверие, смътно чувство за някаква нагласеност.

Все пак се води разследване за убийство, за едно жестоко убийство на две момичета, всъщност на две деца.

И тъй като си има полиция, разследващи, официални обвинители, специалисти и адвокати, ние ще почакаме. Още малко, колко - зависи от съда.

С надеждата, че този път (поне този път) няма да има безкрайни болнични листи, неявявания на адвокати, пренасрочвания на дати и прочие „мурафети" за протакане на делото.

Господата магистрати дължат на цялото българско общество поне това - бърз процес, с ясен и категоричен край - виновен, или не.

Ние, пишещите, или поне аз, като част от пишещите за случая Белнейски, дължим едно друго нещо - едно извинение.
Извинение на майката на тези две момичета.

Извинение за това, че в днешния ден, повече от три години след най-ужасното нещо, което може да се случи на една майка, продължаваме да ровим, да сипваме с пълни шепи сол в рана, която никога няма да зарасне.

Извинение за това, че на където и да се обърне тя вижда последната снимка на двете си деца - тази снимка, с която цяла България ги погреба.

Извинение за това, че дори и днес не бяха спестени дребни, но разтърсващи подробности от самото убийство, включително и въпросите за евентуална болест на едното момиче.

Единственото, което може да се приеме като намаляващо вината обстоятелство и да се приеме като извинение, е поне малко от малко това говорене да е спомогнало случаят да бъде приключен.

Чакаме съда.