САЩ не са Германия през 1933 г., но щурмуването на Капитолия на 6 януари 2020 г. може да се сравни с Мюнхен през 1923 г. Десет години по-късно същите "бунтовници" превземат властта в Германия с изборни средства. Паралелът между САЩ и Ваймарската република може да изглежда пресилен, но днешната политическа реалност във Вашингтон загатва за неограничения потенциал на екстремизма, който може да бъде отприщен в американската политика в резултат отхвърляне на основната идея за двупартиен консенсус.

През последните четири години Доналд Тръмп е определян от някои като главния виновник за възникването на пламъците на популизма с поощряването на сцени като тези в Шарлотсвийл през 2017 г. и отправянето на заплахи в "Туитър" за разпалване на гражданска война, ако бъде свален от власт. Но Тръмп е само проводник на параноизирането и милитаризирането на политиката в САЩ, изразяваща уязвимостта на американската демокрация, която е толкова силна, колкото хората покажат, че желаят.

Президентството на Тръмп отвори вратата за намеса на въоръжен електорат, поощряван от част от политическия елит. Най-малко шестима щатски законодатели от Републиканската партия взеха участие в събитията около щурмуването на Капитолия, което не е изненада, след като през миналата година американският лидер зовеше за "освобождаване на Мичиган" на фона на опит за отвличане на губернатора на щата от група антиправителствени екстремисти, подкрепено от щатски шериф. ФБР и други силови структури от години предупреждават за "заплаха от бели националисти", които могат да проникнат в полицията, да възпрепятстват разследвания и да се опитват да набират последователи. За разлика от Германия, която сериозно приема борбата с разкриването на организирани мрежи от крайнодесни симпатизанти в армията и службите, САЩ, особено под управлението на Тръмп, отказват да признаят проблема с проникването им в армията и полицията. Това може да бъде и обяснение за двойния стандарт при охраната на Капитолия по време на протестите на движението "Живота на чернокожите е от значение" в средата на миналото лято и щурма преди няколко дни.

Въпреки че Доналд Тръмп загуби президентските избори, реториката и начинът му на управление неминуемо ще доведат до увеличаване на насилието и екстремизма в бъдеще. Ако политическата система нормализира присъствието на въоръжени групи и силовите структури не предприемат действия за разрешаване на проблема, американските политици могат да потърсят електорални ползи с подхранването на такива организации, което вече се опитаха да направят политици като Тед Круз и Джош Хоули - опит да блокират победата на Джо Байдън с цел да привлекат евентуално на президентските избори през 2024 г. голяма част от над 74 милиона американци (повече от 62 милиона американци през 2016 г.), които подкрепиха Доналд Тръмп през ноември.

На този етап вероятността от гражданска война в САЩ е малка, но не се изключва спорадично политическо насилие, поощрявано от политически лидери, което постепенно може да подкопае качеството на американската демокрация и тя да последва съдбата на Ваймарската република. Милитаризацията на американската политика облагодетелства и двете страни. Някои въоръжени групи, които искат да окажат влияние върху изборите, подкрепят определени кандидати и публично атакуват опоненти. Политиците също могат с помощта на въоръжени групи да прокарат дневния си ред и да увеличат шансовете си за победа, което е рецепта за силови промени. Успокоението е, че все още в САЩ милитаристичните групи не са монолитни или цялостно движение, а по-скоро са организации на национално, щатско и местно ниво, които са с различна степен на организираност. В страната има около 300 различни милитаристични групи, в които влизат бели супремасисти, обявяващи се срещу правителство, в подкрепа на Втората поправка и анархисти. Белите супремасисти и други крайнодесни екстремисти обаче са отговорни за 67% от терористичните атаки и заговори в САЩ през 2020 г., докато крайнолевите за едва две.

В ерата на Тръмп тези групи получиха възможност на национално ниво да засилят антагонизма си към демократите и други политически фигури, които се противопоставят на расистката и националистическа представа за бъдещето развитие на Америка и отговарят с крайнолеви движения и анархизъм на Западното крайбрежие. Преди избирането на Тръмп крайнодесни групи като Proud Boys бяха в периферията, но риториката на американския лидер легитимира техния дневен ред с постоянно омаловажаване на заплахата от крайнодесен екстремизъм, който се явява контрапункт на крайнолевите политики на "прогресивните" демократи и cancel culture ("култура на отхвърлянето"), което Доналд Тръмп сравнява с тоталитаризъм и политическо оръжие за наказване и опозоряване на противниците чрез изгонването им от работа и натиск да се подчиняват.

Тръмп подпомогна за активизирането на незаинтересовани американски избиратели и милитаризирането на политиката с постоянното отправяне на предупреждения, че комунистите ще превземат властта и че медиите са "враг на народа", което върна един стар и повтарящ се феномен в САЩ - "параноидния стил", за който Ричард Хофщадер пише в прословутото си есе от началото на 60-те г. ("Параноидният стил в американската политика"). Доналд Тръмп и неговите поддръжници, такива като конспиративния теоретик Алекс Джонс, олицетворяват този параноиден стил. Проучване от 2020 г. показва, че американският лидер е използвал такава реторика повече от предшествениците си след Втората световна война, включително и от времето на Макартизма. Според Хофщадер параноидният стил е характерен с усещане за преследване, подозрение и конспиративна фантазия. В този контекст не е изненада, че много от поддръжниците на Доналд Тръмп се опират на конспиративни движения като QAnon и тежко въоръжени милиции, които се заканват да прибегнат до насилие в случай "дълбоката държава" свали от власт американския лидер на "закона и реда".

Именно тази липса на политически консенсус в САЩ предизвика криза на идентичността и социална криза. Много демократи твърдят, че републиканците унищожават републиката и обратното. Нито политическите лидери в САЩ, нито техните ревностни последователи повече са ограничавани от благоразумието на междупартийната солидарност и споделения американски патриотизъм. От години републикански демагози като Тръмп се опитват да предупредят избирателите, че демократите са социалисти, които се опитват да унищожат Америка. От своя страна демократите описват републиканците като бели националисти, които искат да създадат диктатура и да въведат сегрегация. Това е подсилено от социалната криза, която изолира голяма част от американците вследствие промяната на икономическия модел (вероятно семейство със стабилни доходи не би участвало в щурма на Капитолия) и ги превърна в ресурс на политическите армии, които използват инструменти за размиване на реалността като социалните (антисоциалните) мрежи след затварянето на местните издания, което е предпоставка за политизирането на всеки американец в сблъсък на базата на национална партийна принадлежност.

Ако екстремистки елементи превземат властта в САЩ след десетилетие, както се случи в Германия между двете световни войни, не е изключено да се повтори конфликтът между нацистите и СССР, но този път между американците и китайските комунисти, което би съвпаднало с прогнозите, че около 2032 г. азиатската държава ще стане икономически най-могъщата в света.