Тези дни към летните жеги се прибави и още една - тази за рождения ден на премиера Борисов.

Всички видове социални и други мрежи - в и извън интернет, лавинообразно се пълнят с поздравления, пожелания, аплаузи и т.н. към премиера.

Министерското, партийно и депутатско войнство трескаво се кахърят какъв подарък да изберат за премиера и лидер.

Кулминацията в Деня е долитането на италианския му колега Берлускони, като за историята надали посещението ще остане по причина откриване паметника на Гарибалди, колкото по причина Ч.Р.Д. Отбелязваме в скоби отличния политически PR - браво!

Напълно редно е в общата суетня да се включим и ние медиите. Разбира се, по-голямата част от нас разполагат с твърде ограничен ресурс и затова подаръкът за Бойко Борисов ще е скромен - дори няма да е топка - каквато Симеон Дянков му подарил преди година.

Нашият дар към премиера ще е един съвет, както се казва (макар и банално) - скромно, но от сърце:

Г-н Борисов, внимавайте какво говорите!

Независимо къде се намирате - в кабинета си, в Гранитната зала на брифинг, на футболното игрище или тенис корта - всяка една ваша дума е изречена не от Бойко Методиев Борисов, а от министър-председателя на Република България и представлява позиция на управляващите тази страна.

Така ще е до 2013 година, а ако приемете този подарък и се вслушате в съвета - може и доста след това.

Да си припомним последния повод за този подарък - петъчното обявление от премиера - по време брифинга си заедно с посланика на Испания, че спираме проекта „Бургас - Александруполис".

Междувпрочем, за медиите прекрасна новина - в тази лятна суша, както стана и още по прекрасно, когато пресслужбата на „Дондуков 1" се опита да обясни, че Борисов не бил казал това.

Спомняте си, в продължение на десетки серии на „Туин Пийкс" си блъскахме главите в разгадаване на култовото „совите не са това, което са". Та така и с петъчния петролопроводен казус.

Почти цяла България - да не говорим за бургаския регион, изпадна в буйна радост от новината, СЪОБЩЕНА от премиера. Кметове, еколози и общественици възхвалиха мъдрото решение и вкупом започнаха да благодарят на Борисов и ГЕРБ.

Експерти и анализатори не закъсняха да коментират решението на България, изтъквайки плюсовете и минусите му.

С тази всеобща емоция рязко контрастира същисването на икономическия министър на Борисов, научавайки от медиите какво е обявил премиерът му.
Човекът се опита да каже, че такова решение официално не е взимано, но как да му повярва някой, при положение, че само 15-тина минути по рано премиерът на страната заяви за оттеглянето ни от проекта.

Малко по-късно дойде и тълкуванието от „Дондуков" 1 на думите на Борисов, за да ни стане окончателно ясно, че „совите не са това, което са".

Деликатна ситуация, но тъй като ние сме позитивни, съзираме и нещо добро - все пак сме в 21 век и министър-председателят говори за енергийни проекти, защото ако бяхме век по-рано - с тогавашните теми и познатото вече фриволно говорене от премиера, то трябваше да сме в перманентни военни действия с близки и по-далечни съседи.

Та, г-н Борисов, внимавайте какво говорите. В днешните модерни времена вече е по-малко валидна поговорката „Казана дума, хвърлен камък" - винаги с едно delete могат да се оправят нещата, но пък има реална опасност след много казани думи, камъните да полетят към говорещите.