Без претенции за изчерпателност, те би следвало да имат следния вид:
1. Посрещнете националния празник като национален празник, а не ден, в който не се работи.
2. Веднага след ставане окачете националния флаг пред вратата, в двора, на балкона и т.н. (не го правете, страхувайки се, че ще ви се смеят)
3. Не се препоръчва точно този ден да го отделите за миене, чистене, тупане на килима, или подготвителни работи по планирания пролетно-летен-есенен основен ремонт на панелката.
4. Не се препоръчва точно днес (знаейки, че градският транспорт не е натоварен) да тръгнете към Оня Пазар, Дето Лукът и Картофите Са Страшно Евтини.
5. Вместо това излезте и отидете там, където се чества празникът. Но не, за да разказвате после как сте видели от близо президента, премиера или кмета... Може би на такива ритуали е редно да се прочистим от ежедневното, да се почувстваме съпричастни към историята и тези, които са я осмислили с действията си.
6. Днешният ден е забранен за политика. Никакви скандали с Гошо от горния етаж на тема партии, кой крал повече, кой лъгал по-малко и т.н.
7. Във връзка с горното избягвайте кресливите речи на лидери, които използват националния празник за подбуждане към разединение, а не към обединение. Знайте, поне на днешния ден нацията трябва да е единна.
8. В никакъв случай не се отдавайте на интернет форуми, в които умници търсят кусури на днешния празник, или пък направо го отричат, философствайки, че друг празник е много по-достоен да бъде национален.
9. Отделете малко време да прочетете поне част от книга, посветена на събитията, определили деня за национален празник. Помислете за тези, които жертвайки нещо в една или друга степен, са допринесли за добруването на страната.
10. Не забравяйте да се обадите на близки и познати и да честитите празника. В тази връзка - ако не сте направили това, поне приемайте такива обаждания без насмешка и ирония.
Но тъй като у нас преходът свърши, вече 20 години се демократизираме, а от две и европеизираме, то подобен подход към масите е недопустим и накърняващ правата на гражданите.
И тъй като по-често свободата у нас се консумира като слободия, то е валидно едно-единствено правило (което няма нужда от Държавен вестник) - всеки да я кара, както си знае...
neznae6t
на 04.03.2009 в 22:21:20 #7Бих желал да изразя искреното си поздравление към Милослав Йосифов и също толкова искреното съжаление към разграничаващите се от поведението, описано в статията. Вие сте срам за хората, които са жертвали живота си, за да я има свободна България! Позор за дедите си! Точно вие, а не политиците, които подлагат на изтезания българския народ от десетилетия, защото от вас чисто и просто не зависи нищо, защото вие не искате да зависи нещо от вас. Вие сте паразити в българското общество, които само си мислят, че имат българско самосъзнание, а де факто се явявате с автономно такова, което не допуска да се присъедините към една или друга група, радееща за една нормална България, за свята и чиста република. Към автора: За съжаление, приятелю, българинът е такова животно, че с думи не можеш да го убедиш в правотата на една идея, а ако пък направиш нещо хубаво и добро, не на думи, а на дела, веднага ще бъдеш уличен в измама, защото от всичко, приятелю, българинът най-добре умее да вика "У!"... Още веднъж, както и под статията за националния трибареник, простете, че пиша на подобна тематика, но колкото и да искам да се дистанцирам от такива полемики, сърце не ми дава. Поне за момент е редно да сведем глави и да благодарим в мълчние...
vuprosotgovor
на 04.03.2009 в 17:20:01 #6та в този дух...ако повечето български граждани (не казвам българи) към момента са толерантни един към друг, това е заради възпитанието на толерантните ни родители. след 15 години, когато сегашните тинейджъри станат родители, ще става истински забавно.
vuprosotgovor
на 04.03.2009 в 17:16:45 #5Националното самосъзнание се формира от родителите, не в ученическите години. Както и всичко останало. Ако майка всеки ден ти повтаря 'колко добре пееш мама' без тя самата да има слух, нищо чудно да свършиш в МюзикАйдъл с мисълта, че си велик певец/певица. Ако баща ти повтаря всеки ден 'учи, за да не работиш', ти няма да възприемаш образованието като начин за по - добро заплащане, а кат бягство от физическия труд. Та, в този смисъл - ако всеки ден ти се обяснява, че си циганин или ром, никакво училище не може да промени това - ще си гледаш с умиление индийските филми (без индийците да са чували че има цигани), ще си крадеш ток или ламарина и ще живееш цигански. Ако родителите ти не могат да четат и пишат по български и ти обясняват колко маловажно е това, от теб няма да излезе патриот или голям българин. И т.н.
samoray
на 04.03.2009 в 10:01:44 #4Това са глупости, няма такъв закон който може да те задължи да мислиш или чувстваш нещо, националното самосъзнание се формира в ученическите години. Допълнителните правила за ходене някъде под строй е ограничаване на свободите, как ще ме накарат на сила да правя нещо което не разбирам, или поне не го разбирам така, както се иска от мен? всеки иска и другите да са като него но за съжаление робството отдавна отмина. Националното самосъзнание и определеност трябва да се развива постепенно в ученическите години, но много внимателно за да не се изкриви в грозен националистически белег-заболяване. Тези празници и чествания трябва да се носят от армията, като символ на националната цялост. А политиците всеки ги мрази, затова не трябва да се месят и да опропастяват честванията.
Mars
на 03.03.2009 в 17:33:36 #3Според т. 7. ... избягвайте кресливите речи на лидери, които използват националния празник за подбуждане към разединение, а не към обединение." излиза, че в този ден и по принцип трябва да се прегърнем с турците и да си кажем, че днес те са наши приятели? Вие видяхте ли на днешните тържества поне един турчин? Нали те са български граждани! Щом нашите управници вече 20 години използват политиката, за да ни грабят и да забогатяват, защо Националният празник да не е политически! С кого ни предлага т. 7 да се прегърнем и да се обединим, за да не сме разединени - с Гоце Първанов, със Серго Станишев, с Кобургота или с Доган, с Желю Желев или с Филип Димитров, с Иван Костов или с Бойко Борисв? ... С кого? С кого да се обединим - с тези, които ограбиха българите и си разделиха България?! Никога! 3 МАРТ е Национален празник и той трябва да бъде използван за извоюване на политическа и икономическа свобода на вече 20 години поробеното българско население не само в Източна България, в Родопите и в Рило-Пиринския масив - а и в столицата й София!
Karaman
на 03.03.2009 в 17:06:42 #2Ако хората бяха щастливи, нямаше да ходят на протести начело с някакви ненормалници, а щяха да празнуват организирано. Факт е, че освен знамето, друго свято не остана. Хората не искат да празнуват, когато няма смисъл да се празнува. И все пак закачат знамето. Защото дори и стъпкани, българите пак сме горди.
Минувач
на 03.03.2009 в 16:46:00 #1Ние не умеем да празнуваме! Официалната политика е да се слагат венци пред паметниците на загиналите, а не да се почитат и уважават живите!!! Има си Задушница за отбелязване на умрелите. Просто не умеем да се радваме на живота. Дайте да изброим това, което умеем, за което света ни завижда!