Май месец постави нов етап в живота ни в условията на коронавирус. Щабът във вида, в който го познаваме, замлъкна. Май прибраха генерала от окопите, че създавал стрес на обществото (или на някой друг... с рейтинга си?) Така сутрешните брифинги остават без въпроси.

Но въпроси не само останаха, а и нови се появиха. Има ли несъгласие между щаба и правителството? За всички е ясно, че генерал Мутафчийски е привърженик на строгата карантина, запазване капацитета на здравната система и медицинския персонал. Кабинетът на свой ред брани бюджета, членството в Еврозоната, икономиката и политическото си оцеляване, сякаш. Остана впечатлението, че властта не се съобразява много с препоръките на щаба.

На щаба ли му писна да играе лошото ченге в сериала? У нас дисциплината се провали. Тепърва ще се правят анализи дали за това е виновна народопсихологията ни. Но, безспорно от началото на пандемията забраните се сменяха през часове. Хората бяха готови да се ограничат максимално, да жертват работни места, социални контакти, но политиката "разрешавам - забранявам" обърка обществото и то се запита дали отговорните лица знаят какво правят изобщо. Всяка наредба беше предпоследна. Май тези, на които бяхме поверили грижата за здравето и живота ни, не знаеха какво правят. И както се препоръчва да си мием ръцете, и тук все някой с някого си измиваше ръцете.

И очаквано - на народопсихологията ни й писна. И теглихме по една... на родния тюрлюгювеч от мерки. Първа жертва паднаха полицаите, назначени за пъдари на изходите на градовете. Хората започнаха да си играят на котка и мишка със служителите на реда и демонстрираха как въпреки всички забрани, пътувания и липса на социална дистанция може да има. Пагони долу! Всяко правило може да бъде заобиколено, може би защото всъщност е разрешено. Властта се уплаши от пандемията на всеобщото неподчинение. Затова въпроси няма да има. Щабът ще мълчи. Ще ни информира за брой заразени, починали и оздравели.

Отговорите... някога преди! А въпроси има. Защо забраниха разходки в парка и Витоша при десетина заразени дневно, а ги разрешават при 50 прихванали вируса за денонощие? Защо ни бяха нужни маски на открито, а след две седмици те вече не ни трябват? Укрепихме ли здравната система, има ли достатъчно апаратура, медикаменти, лекари? Говорим за завръщане към нормалния начин на живот. Нормален - според кого? А тестовете? И още много въпроси.

Жертви дадоха и продължават да дават лекарите. Но това бързо се забрави. Без аплодисменти.

Маските паднаха, но не съвсем. Не падна разделението между дисциплинирани и бунтари, между щабовете. Скоро и другите ограничения ще паднат. На салата и ракия по старата българска традиция ще сложим черта на социалната дистанция и ще мъдрим какво се случи, кой крив, кой прав, има ли вирус, няма ли, Китай ли ни го спусна или долетя с прилепите.

И щабът падна жертва на чувствителната ни народопсихология. И властта не се размина от пандемията на нихилизма. По-мила от здравето ни е Витоша. Невидимата сила на народния инат победи генералите. Дано и вирусът падне!

Разделяй и владей, Цезаре! Но не забравяй - който търси, намира... Брут!

Разделяй и владей, Цезаре! Но не забравяй - който търси, намира... Брут!

Дали в този момент на обществото му трябват междуличностни битки? Дали поредното подхвърляне на хляб и зрелище, юмручен бой (не буквално) между лекари ще ни обедини? Или пак действително пандемията ще извади наяве най-грозното в човешката душа?