Първият твърди, че при ареста на починалия благоевградчанин Ангел Димитров-Чората служителите на МВР са действали правомерно и в рамките на закона, а човекът си отишъл от сърдечна и белодробна недостатъчност.
Лекарите не казват нещо по-различно, само дето кардиогенният шок, убил 39-годишния мъж, според експертизата, е причинен от удари в гърба, предизвикали спукване на аортата.
Дали пък законът на МВР не постановява именно удряне в гърба преди арест?
Ако е така, значи и главсекът на МВР също е прав, което означава (простете за цинизма), че “и вълкът сит, и агнето цяло”.
А сега, по-сериозно.
През последните седмици в рамките на операция “Респект” хиляди обикновени и по-малко обикновени водачи на МПС бяха спирани, проверявани, питани и разпитвани.
Оказва се, че потенциално всеки един от тях е могъл да бъде “ударен в гърба”, т.е. спрямо него да бъде приложен законът, или казано по-академично – “демоклиевият меч” на полицейската правомерност е висял над проверяваните.
Което е изключително обезпокоително.
Да оставим настрана, какъв е бил Чората – “криминално проявен” или не, опасен и агресивен, или случайно попаднал в неподходящото време на неподходящия полицейски пост.
Това няма голямо значение пред факта, че е бил пребит и вместо в ареста, е откаран в моргата.
Защото - и в букварите го пише - всеки има право на защита, адвокат и съд!
Въпросът е - по този начин ли Законът трябва да печели уважението на обществото и да демонстрира сила, мощ и непреклонност?
Как вътрешното министерство трябва да реагира след подобни “инциденти”?
Дали и колко полицаи ще бъдат наказани – в случай, разбира се, че не бъдат наградени?
След подобни акции кой и от какво ще бъде респектиран и дали подобни безобразни своеволия не обезценяват цялата статистика за арести и повдигнати обвинения, изготвена от МВР и прокуратура?