Що е то член 5 на НАТО и толкова ли е страшно да бъде задействан?

НАТО обича да се хвали с единството си и да убеждава, че при необходимост е в готовност да следва принципа "един за всички, всички за един", без да се поколебае. С други думи, да задейства ключовия член 5 от Северноатлантическия договор. В последните години неведнъж се повдигаше въпросът кога има достатъчно основание страните членки на Алианса да прибегнат до тази мярка, възприемана от мнозина като крайна, защото не е ясно до какви последици би могла до доведе.

За прословутия член 5 започна да се говори усилено непосредствено след избухването на войната на Русия срещу Украйна и първите инциденти с паднали дронове на територията на страни от НАТО, а впоследствие и заради зачестяващите хибридни атаки - къде директно, къде по-уклончиво приписвани на Русия.

Паралелно с конфликта, разразил се непосредствено до европейските граници, съюзниците трябваше внимателно до обмислят и действията си по отношение на несъгласуваната с тях война на САЩ срещу Иран.

В последните месеци военните действия доближиха застрашително и границите на България - в рамките на седмици редица товарни кораби бяха поразени в изключителната ѝ икономическа зона в Черно море. Наложи се провеждането на операции за спасяването на екипажите им, а един от потопените плавателни съдове превозваше опасен товар, който бе разпръснат в морето. В резултат на това и у нас се надигнаха гласове с искане за активиране поне на член 4 на НАТО, а именно - свикване на консултации между съюзниците при заплаха.

Въпреки че военните действия на Русия няколко пъти остро поставяха дебата има ли нужда от задействане на член 5, засега Алиансът не се осмелява да отвори кутията на Пандора и се ограничава до член 4. За последно консултации по него бяха свикани през септември миналата година за два отделни случая - нахлуването на руски дронове в Полша и навлизането на руски изтребители в небето над Естония.

А докато съюзниците изчакват да натрупат достатъчно основания за активирането на член 5, Русия продължава да изпитва търпението им с все по-дръзки, но добре премерени провокации на територията им и дотук изглежда, че прилага доста умело принципа на "сварената жаба" спрямо НАТО.

НАТО 3.0: България, Румъния и Турция имат много да учат от скандинавския модел за отбрана

Трите страни срещат трудности в сътрудничеството си поради различията в оценките им за заплахата, която представлява Русия

Но в какво всъщност се състои страховитият член 5 от Северноатлантическия договор?

Неведнъж от началото на руската инвазия в Украйна чувахме, че НАТО ще отбранява всеки сантиметър от територията си. Последвалите инциденти в някои от нейните страни членки обаче някак изглеждаха в разрез с тази заявка и поставиха под въпрос какво точно означава това.

Член 5, най-общо казано, представлява клауза за колективна отбрана, т.е. атака срещу страна от НАТО се счита за нападение срещу всички останали членове на Алианса. Дословно текстът гласи: "Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях...".

Въпросната клауза задължава всяка една държава от Алианса да се притече на помощ на своите съюзници при агресия от трета страна: "... вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора...".

Това означава, че легитимност има всяка операция на страна членка, започната вследствие на законна отбрана. С други думи, никоя държава от НАТО не може да задейства член 5, ако е първа предприела атака.

Така например, в случая с военната операция на американския лидер Доналд Тръмп срещу Иран, съгласно Договора на НАТО, Щатите не могат да задължат съюзниците си да ги защитават, ако територията им бъде нападната, тъй като именно те са поставили началото на конфликта - т.е. Алиансът има единствено отбранителни функции.

Но да се върнем към Договора, където по отношение на член 5 се прави и друго важно уточнение: "... като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяването на сигурността в Северноатлантическата зона...".

Това е може би най-съществената част от текста, тъй като от нея става ясно, че всяка страна членка може да окаже помощта, която сметне за необходима - например икономическа, споделяне на разузнавателна информация и др., без това да предполага задължително пряко военно участие.

Договорът гласи още, че "...Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност".

По този начин НАТО се осланя на ООН и по-конкретно на нейния Съвет за сигурност, на който възлага отговорността да сложи край на действията, предприети въз основа на член 5.

Съветът за сигурност включва пет постоянни членове с право на вето - САЩ, Китай, Великобритания, Франция и Русия - като три от тях членуват и в НАТО. Останалите десет участващи страни са избрани като временни членове за една година.

Мирчев: Радев преднамерено смесва член 4 и член 5 на НАТО, а разликата е елементарна

Искаме консултации със съюзниците, а не колективна отбрана при въоръжено нападение, пояснява той

Какво обаче е "въоръжено нападение"?

Както стана ясно, в Договора на Алианса изрично се подчертава, че член 5 може да бъде задействан единствено при "въоръжено нападение" срещу страна членка. Той обаче не очертава ясна рамка за това как би следвало да изглежда подобно нападение, а оставя това на преценката на самите страни членки. Последните години показаха, че въпросният термин отваря вратичка за различни тълкувания - невинаги съюзниците бяха единодушни по въпроса дали отделни подривни дейности и саботажи от страна на Русия могат да се считат за пряко военно посегателство и в крайна сметка предпазливостта им надделяваше.

Договорът е по-конкретен поне в частта, определяща обхвата на територията, на която трябва да се прилага принципът за взаимна отбрана, а именно член 6: "За целите на член 5 за въоръжено нападение срещу една или повече от страните по Договора ще се смята въоръжено нападение:

срещу територията на някоя от страните по Договора в Европа или Северна Америка, срещу Алжирските департаменти на Франция, срещу територията на Турция или срещу островите в Северноатлантическата зона на север от Тропика на рака, намиращи се под юрисдикцията на някоя от страните по Договора

срещу въоръжените сили, кораби или самолети от страните по Договора, когато те се намират върху или над тези територии или друг район на Европа, в който от датата на влизането на Договора в сила са били разположени окупационни сили на някоя от страните по Договора, в Средиземно море или в Северноатлантическата зона на север от Тропика на рака".

Костадин Костадинов: Ще активира ли България чл. 5 от договор на НАТО след атаката на Украйна

"Възраждане" разкри, че два дрона са атакували България

Колко пъти в историята на НАТО е бил задействан член 5?

Член 5 от Северноатлантическия договор е формулиран в края на 40-те години на миналия век и макар че в началото има консенсус относно принципа за взаимна отбрана, така и не е постигнато единодушие за това как трябва да се изпълнява подобно задължение.

От документи на Алианса е видно, че европейските съюзници са искали да получат гаранции, че САЩ автоматично ще им се притекат на помощ при нужда. Вашингтон обаче не е бил склонен да поеме такъв ангажимент. В крайна сметка по искане на Щатите в текста е уточнено, че взаимната помощ може да не е непременно военна.

Оттогава член 5 е задействан един-единствен път - след атентата на 11 септември 2001 г., когато похитени пътнически самолети се врязват в сградата на Пентагона и в двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк.

По-малко от 24 часа след атаките съюзниците се позовават на принципа, залегнал в член 5, в знак на солидарност със САЩ. След като е установено, че терористичният акт е бил организиран в чужбина, въпросният член е активиран. Независимо че страните от НАТО никога не започват съвместна война, през следващите месеци и години те си оказват подкрепа с различни операции.

Трябва да отбележим и че принципът за колективна отбрана не се ограничава само до нападение срещу територията на дадена страна членка. В няколко случая Алиансът е предприемал мерки за военна подкрепа, като например разполагането на ракетни установки "Пейтриът" на границата на Турция и Сирия през 2012 г. или засилването на военното присъствие в Литва, Латвия, Естония и Полша след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Подобни мерки бяха взети и миналия месец - след атаките с дронове срещу кораби в Черно море. Тогава, по молба на България и Румъния, съюзническите сили разположиха допълнителни средства за наблюдение и разузнаване в региона.

Разбира се, задействането на член 5 на НАТО е драстична мярка, която може да има непредвидими последствия, и следователно е най-добре да бъде предприемана само ако има достатъчни основания за това. Проблемът е, че многократните уверения на Алианса в "непоколебимия ангажимент" да защитава всички свои членове остро контрастират с бездействието му срещу все по-безцеремонните провокации на Русия.

Макар да е разбираем стремежът на НАТО да не прекрачва опасни граници, той трябва да открие начин да защитава по-ефективно съюзниците си. В противен случай има опасност тези уверения да започнат да се възприемат просто като "празни приказки", а територията на военния съюз - като "разграден двор".

Тръмп заговори за използване на чл. 5 като проверка на верността на НАТО към САЩ

Той обаче не вярва, че Алиансът ще издържи "крайния тест" за защита на САЩ