Силата на НАТО: Какво представляват чл. 4 и чл. 5 по договора на Алианса?

Два кораба бяха ударени с дронове в Черно море вчера, 6 октомври, като единият от тях беше и потопен. Новината този път е, че ударът попадна в изключителната икономическа сигурна зона на България. И този път отзвукът предизвика много голяма вълна от мнения, критика затова, че България няма адекватни антидрон системи, както и опасения за националната сигурност, особено в контекста на дроновете - дали са руски, дали са украински, дали Русия напада България или цел под някаква форма е била Украйна и т.н. 

Един кораб потъна, а друг гори след удари с дронове край българския бряг

Български моряци спасиха екипажа на горящия кораб

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските Военноморски сили са били в контакт с българските си колеги и определи случилото се като "комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове". Българските власти засега не са обявили официално произхода на дроновете. Разследването продължава, като липсата на открити отломки от безпилотните апарати затруднява установяването на техния тип и произход.

Президентът Илияна Йотова също този път чу гласовете на опозицията и свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), но същевременно сред експертите, бивши министри и дори сред народните представители в парламента се заговори за активиране на чл. 4, че дори и чл. 5 по договора с НАТО.

Важното е да уточним, че има съществена разлика между двата члена по договора с Алианса. 

Какво гласи чл. 4?

Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.

Съгласно член 4 дискусиите в Северноатлантическия съвет - основният политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие.

От създаването на НАТО през 1949 г. член 4 е бил приложен седем пъти, като последният път е през февруари 2022 г., когато България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия поискаха консултации след руската инвазия в Украйна.

През ноември 2022 г. посланиците на НАТО проведоха извънредно заседание, след като при ракетен удар бяха убити двама души в Полша и това предизвика тревога в целия свят, че войната може да се разпространи в съседните страни.

Какво представлява чл. 5?

Зеленски за атаката срещу кораби в български води: Украйна не е провеждала операции в този район

"Сега е ред на България. Точно това планират руснаците - постоянно да ескалират ситуацията, заяви той, като припомни атаките в румънски води

Ако се установи, че Русия е нападнала територията на държава членка, фокусът ще се премести към член 5, който е крайъгълният камък на учредителния договор на НАТО.

Алиансът е създаден през 1949 г. с американската армия като мощна опора, основно за да се противопостави на Съветския съюз и неговите сателити от Източния блок по време на Студената война.

Уставът постановява, че "страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях".

"Те се съгласяват, че ако се случи такава въоръжена атака, всяка от тях, в упражняване на правото на индивидуална или колективна самоотбрана, признато от член 51 от Устава на ООН, ще помогне на страната или страните, които са атакувани, като предприеме незабавно, индивидуално и в сътрудничество с другите страни такива действия, каквито счете за необходими, включително използването на въоръжена сила, за да възстанови и поддържа сигурността на Атлантическия регион", се казва в него.

Тъй като Украйна не е членка на НАТО, пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. не задейства член 5, въпреки че Съединените щати и други държави членки се притекоха на помощ, предоставяйки военна и дипломатическа подкрепа на Киев.

Въпреки това, експерти отдавна предупреждават за потенциалното разпространение на конфликта към съседните държави на източния фланг на НАТО, което би могло да принуди алианса да реагира военно.

Такива действия от страна на Русия, независимо дали са умишлени или случайни, повишават риска от разширяване на войната чрез въвличане на други страни директно в конфликта.

Важно е обаче да уточним, че не може да се говори за автоматично прилагане на чл. 5 по договора с НАТО. 

След атака срещу държава членка, останалите се събират, за да определят дали са съгласни да я разглеждат като ситуация по член 5.

Няма ограничение колко време могат да продължат тези консултации и експертите казват, че формулировката е достатъчно гъвкава, за да позволи на всяка държава членка да реши доколко да реагира на въоръжена агресия срещу друга.

Член 5 е бил активиран веднъж досега заради САЩв отговор на атаките с отвлечени самолети на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон.

Какво се знае до момента? 

Черно море е обявено за зона с висок риск от 16 септември, а ситуацията за търговското корабоплаване вече може да бъде сравнена с тази в Ормузкия проток, заяви изпълнителният директор на "Параходство Български морски флот" капитан Александър Калчев пред bTV след атаките с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.

"Черно море е наистина едно доста рисково място, което бих сравнил в момента с Ормузкия проток. Стараем се да не плаваме в Черно море. От 16 септември то е обявено за зона с висок риск", каза Калчев.

По думите му през последните две години са зачестили ударите срещу търговски кораби в Черно и Азовско море, като са били поразени над 100 плавателни съда. Част от подобни инциденти създават и опасност от екологично замърсяване.

Същевременно стана яно, че операцията по издирването на десетчленния екипаж на потъналия товарен кораб "Алфа Ватан" (ALFA WATAN) е прекратена и няма да бъде възобновена. Това съобщи о.р. вицеадмирал Румен Николов, ръководител на Морския спасително-координационен център, на брифинг във Варна.

Издирвателната операция е била прекратена в 17:00 часа във вторник, след като от моряците не са открити следи.

"До момента са открити целият екипаж на втория кораб - 18 души. От екипажа на другия кораб няма следи и вероятно няма да има следи", заяви Николов.

От потъналия "Алфа Ватан" са открити една преобърната спасителна лодка, три спасителни плота и части от корабното оборудване. По думите на Николов към момента не са открити останки от дроновете, участвали в атаката.

Стана ясно още, че сериозно повреденият втори кораб - ABLE - също е застрашен от потъване. Машинното му отделение е наводнено след удар с морски дрон в кърмовата част, а плавателният съд е получил значителен диферент към кърмата. Според Николов е възможно корабът също да потъне. 

Един кораб потъна, а друг гори след удари с дронове край българския бряг

Български моряци спасиха екипажа на горящия кораб