Словакия може да стане център на военната индустрия на НАТО, стъпвайки на съветския си опит

Словакия демонстрира потенциал да се превърне в нов европейски център за производство на боеприпаси. Водени от търсенето, дължащо се на войната в Украйна, словашките фабрики за боеприпаси работят с пълен капацитет. По-специално тези на чешката група CSG, която се превърна в европейски гигант в отбранителната индустрия.

На такова спокойно място е трудно да се повярва, че си на 50 километра от страна във война, коментира le monde. Снина, град със 17 000 жители в далечния изток на Словакия, сгушен в карпатските гори, е последният град преди Украйна. По ирония на съдбата, тази дива периферия на Европа, защитена заради изключителното си биоразнообразие, от няколко години е една от най-стратегическите зони за сигурността на континента.

Снина е едно от звената в европейското производство на 155-милиметрови снаряди, стандартният калибър на западната артилерия и един от най-широко използваните боеприпаси от украинската армия. Мястото е и център на словашката оръжейна индустрия, преживяваща ренесанс, подхранван от увеличените разходи за отбрана от страните от НАТО.

През 2025 г. словашкият износ на боеприпаси, части и компоненти достигна 2,1 милиарда евро, което е увеличение със 138,6% на годишна база. В Снина всичко е в процес на разработка, тъй като поръчките и капиталът се стичат. ZVS управлява няколко производствени обекта в Словакия и се контролира от 2015 г., като 50% е от словашката държава и 50% от MSM Group, дъщерно дружество на Czechoslovak Group (CSG). Само за няколко години CSG се превърна във водещата частна група в чешката и словашката отбранителна промишленост, основен играч в тяхната модернизация и интеграция във въоръжения комплекс.

Военната индустрия на Словакия е еволюирала от децентрализирана база за въоръжение в рамките на Варшавския договор в специализиран център, ориентиран към Запада, за производство на артилерия и боеприпаси. След създаването на Чехословакия през 1918 г., отбранителното производство е децентрализирано и преместено в централна и източна Словакия например в Дубница над Вахом и Детва, за да се отдалечат заводите от германската граница. След Втората световна война мащабните държавни инвестиции превръщат Словакия в значим производител на техника по съветски лиценз, включително танкове Т-55 и Т-72, бойни машини на пехотата БМП-1, артилерия и боеприпаси чрез държавни предприятия като ZVS Holding, Konštrukta-Defence и VOP Nováky. "Нежната революция" през 1989 г. и разделянето на Чехословакия през 1993 г. водят до рязък спад в търсенето. Много заводи са затворени или приватизирани, а износът на оръжие намалява драстично.

През 2004 г. Словакия се присъединявa към НАТО, което поставя нaчaлото нa постепенен преход към зaпадни стaндарти и съвместни системи. Държавни и частни субекти се преориентират към специализирани системи и то най-вече производството на 155-милиметровата самоходна гаубица "Zuzana 2" от компанията KONŠTRUKTA-Defence. Подтикната от войната в Украйна и европейските инициативи за превъоръжаване, Словакия се утвърждава като един от основните доставчици на 155-милиметрови артилерийски снаряди за НАТО.

Основна роля в това играят именно ZVS Holding и компании, свързани с Czechoslovak Group. Програмата за модернизация на страната планира придобиване на бойни машини на пехотата CV90 Mk IV на стойност над 1,6 млрд. евро. през сключване на значими сделки в областта на противовъздушната отбрана, включително за системата Barak MX от Израел и полските преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun. Секторът разчита на специализирани местни компании, както и на такива с чуждестранно участие, сред които KONŠTRUKTA-Defence, ZVS Holding, MSM Group, WAY Industries, EVPÚ и LOTN. Същевременно се използват дългосрочни стратегически рамки, като например програмата на ЕС SAFE.

Словакия пак се присети за дарените Миг-29 на Украйна - започва ново разследванe

Настоящото правителство на Роберт Фицо неведнъж е критикувало дарението, извършено през 2023 г.

Днес може да се каже, че отбранителният сектор на Словакия се е трансформирал в по-ефективна и модернизирана индустрия, чийто гръбнак са няколко стратегически компании. KONŠTRUKTA - Defence се фокусира върху високоточни артилерийски системи и по-конкретно 155-милиметровата самоходна гаубица "Zuzana 2", която се радва на голямо търсене в цяла Европа. ZVS Holding е специализирана в областта на боеприпасите и механизираните системи.

Kомпанията увеличи производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди, съвместими със стандартите на НАТО, превръщайки се в регионален център за боеприпаси. LOTN предоставя услуги по поддръжка, ремонт и основен ремонт като същевременно разширява дейността си в производството на радарни системи и авионика, подкрепена от партньорства с международни производители на оригинално оборудване.

ZBOP и MSM Group пък инвестират в автоматизация, научноизследователска и развойна дейност в сферата на композитната броня, както и в производството на куполи, които са ключови компоненти за съвременните бронирани машини.

Според доклада за способностите на ZBOP Словакия вече разполага с производствени мощности, отговарящи на стандартите на НАТО AQAP 2110. Те са оборудвани с машини с цифрово програмно управление, роботи за заваряване, лаборатории за балистични изпитания и линии за интеграция на оптико-електронни системи. Като част от процеса на модернизация, Словакия заложи на партньорства, които улесняват трансфера на знания и технологии. В това се крие и успехът й за момента. Освен това Словакия произвежда по лиценз бронирани машини Patria AMV XP 8x8, като поне 40% от добавената стойност се реализира на местно ниво. Това превръща проекта в еталонен пример за съвместна разработка в рамките на НАТО.

Италианската компания Leonardo сключи споразумения със словашки фирми за съвместна разработка на системи за симулация на полети и обучение в областта на радиоелектронната борба. Знаков меморандум за разбирателство, подписан между Airbornics Defence, част от JCBL Group и словашки субекти, открива възможности за съвместна разработка между Словакия и Индия на куполни системи и механизми за активна защита. Освен това, този договор създава предпоставки за изграждане на верига за доставки, която да обслужва индийската програма за бойна машина от ново поколение като Future Ready Combat Vehicle.

Гаурав Дас подчертава, че войната в Украйна подейства като сигнал за събуждане за цяла Европа. Близостта на Словакия до зоната на конфликта, в съчетание с дългогодишната ѝ интеграция в НАТО, позволи на местните производители да реагират бързо. В резултат неактивните заводи в Словакия сега работят денонощно. Заетостта се е увеличила, производственият капацитет се разширява, а износът на отбранителна продукция бележи рязък ръст.

Русия загуби Унгария като ценен съюзник, но има план как да спечели Словакия

Опитите на Кремъл да затопли отношенията си с Фицо показват как Москва може да използва енергийните връзки, за да отклонява отделни държави от ЕС от общата европейска позиция по отношение на Украйна

Към 2024 година износът на оръжие надхвърли 1,15 милиарда евро, което повече от два пъти спрямо предходната година. Словакия изпревари Чехия и остана само малко след САЩ по показателя "износ на оръжие спрямо БВП". Сред основните експортни продукти са 155-милиметрови снаряди, гаубици, куполни системи и модулни бронирани корпуси.

Иронично е, че въпреки публичното противопоставяне на министър-председателя Роберт Фицо срещу изпращането на оръжия за Украйна, частният отбранителен сектор продължи да изпълнява договорите си. Това разкрива прагматично разграничение между държавната политика и индустриалната икономика. Но въпреки скорошния подем, отбранителният сектор на Словакия е изправен пред структурни предизвикателства.

Ограниченият вътрешен пазар води до прекомерна зависимост от износа. Проблем е застаряващата квалифицирана работна сила, а това поражда необходимост от нови таланти в сферите на електрониката, изкуствения интелект и системното инженерство. Съществуват рискове във веригите за доставки на критични материали и компоненти. Налице е и политическа несигурност по отношение на износа на оръжие и чуждестранните партньорства. Но пък се оказва, че Словакия е малка държава със стратегическо предимство.

Според Наталия Силенска дълго време Словакия отделя твърде малко средства за армията си. Преди анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Словакия за отбрана заделя по-малко от 1% от БВП. Всичко се променя с началото на войната. Оттогава насам реакцията на Словакия премина през два етапа, посочва Силенска.

Първият, обхващащ периода 2021-2023 г. при проевропейските правителства на Едуард Хегер и Людовит Одор, се характеризира със силна подкрепа за Киев и тясно придържане към политиката на НАТО. Вторият етап започва с връщането на Роберт Фицо на власт в края на 2023 г., когато външнополитическият курс на Словакия се променя. Правителството започва да отдава по-малко значение на руската заплаха, засили политическите връзки с Москва и прекрати държавната военна помощ за Украйна, макар че търговските доставки продължиха.

Проектите в сферата на отбраната напредват при всички последни правителства на Словакия. Разходите за отбрана надхвърлят целевия показател на НАТО от 2% от БВП за първи път по време на управлението на Едуард Хегер, който инициира мащабна вълна от придобивания и развитие на военните способности. Тези мерки бележат прехода от остарели постсъветски системи към техника, съвместима със стандартите на НАТО.

Много от тези стъпки са свързани с военната помощ, която Словакия оказа на Украйна, включително предоставянето на изтребители МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси С-300. В замяна Словакия договаря по-изгодни условия за придобиване на съвременно въоръжение, сред които изтребители F-16 и германската система за противовъздушна отбрана MANTIS. Последното е предоставено на Братислава като дарение в знак на признание за подкрепата й за Киев. Правителство на Фицо продължава изпълнението на тези проекти.

"Заради някакъв си 5-и член": Роберт Фицо отказа да помага на НАТО във война с Русия

В речта си словашкият премиер разкритикува европейските лидери заради тяхната "войнствена реторика" и постави под въпрос срещу кого точно се предполага, че трябва да воюва НАТО.

Наскоро публикуваният дългосрочен план за развитие на отбраната до 2040 г. предвижда подмяна на стрелковото оръжие, танковете, артилерията, летателните апарати, хеликоптерите и друго оборудване. Освен модернизацията на въоръжението, документът поставя акцент и върху развитието на личния състав. До края на 2032 г. Словакия си поставя за цел да разполага с армия от 19 300 военнослужещи, като се очаква осем години по-късно този брой да надхвърли 25 000. Правителството също така стартира програма за доброволен резерв към националните отбранителни сили и създаде жандармерийски корпус.

Подкрепата за Украйна обаче води до временни пропуски в собствената сигурност на Словакия. Предоставяйки ключово военно оборудване, Братислава стана силно зависима от своите съюзници за защитата на въздушното си пространство. Мисиите на НАТО по охрана на въздушното пространство и ротационното присъствие на сили от партньорски държави, особено от САЩ, Германия и Нидерландия в по-ранните етапи, изиграват ключова роля за компенсиране на временните дефицити в противовъздушната отбрана. Днес патрулни мисии над словашка територия се изпълняват със съдействието на чешки, полски и унгарски летателни апарати.

Като малка държава без излаз на море, разположена на източния фланг на НАТО и граничеща с Украйна, Словакия остава силно зависима от Алианса. Затова и НАТО заема централно място в отбранителното планиране на Братислава. Страната не разполага със собствени способности за стратегическо възпиране и разчита на партньорите си за охрана на въздушното пространство, обмен на разузнавателна информация и планиране за действие при извънредни ситуации. От 2022 г. Словакия приема и многонационални контингенти в рамките на предното присъствие на НАТО, което затвърждава позицията й на държава на "фронтовата линия".

Придобиването на отбранително оборудване от Словакия е разнообразно, но ясно ориентирано към Запада. Доминират три основни източника: Съединените щати, Германия и други европейски партньори, наред с избрани неевропейски доставчици, като например Израел. Съединените щати реализират най-значимия проект за трансформация на словашките въоръжени сили чрез доставката на изтребители F-16. Вашингтон е доставил също и хеликоптери "Блек Хоук".

Наскоро Братислава изрази интерес към закупуването на още четири летателни апарата от САЩ, както и на ракети с голям обсег и системи HIMARS. Германия достави 15 танка "Леопард" в замяна на 30 бойни машини на пехотата BVP-1, изпратени в Украйна. Швеция остава ключов партньор във връзка с придобиването на 152 верижни бойни машини на пехотата CV90 MkIV, съгласно споразумение от 2022 г. на стойност близо 1,3 милиарда евро. Междувременно Израел доставя дългоочакваната система за противовъздушна отбрана "Барак MX".

Словашките въоръжени сили планират до 2030 г. Напълно да интегрират шест такива батареи. В миналото Словакия разчиташе в значителна степен на руски военни технологии, но през годините ситуацията се промени драстично. Най-значимите системи от съветско време бяха прехвърлени изцяло на Украйна. Макар че Словакия все още използва техника, базирана на по-стари съветски технологии, тя почти напълно е прекъснала логистичната си зависимост от Москва. Страната е запазила инженерния си експертен капацитет и в момента използва наличните запаси от резервни части, докато очаква доставките на нови западни системи.

Вишеградската четворка обяви завръщането си

Лидерите се събраха в Унгария, за да съживят обтегнатото партньорство

Въпросите на сигурността надхвърлят рамките на самите оръжейни системи. Те засягат също така политическата автономия, устойчивостта при кризи и доверието сред съюзниците. Словакия не разполага със стратегическа противовъздушна отбрана с голям обсег, сателитно разузнаване или всеобхватни способности за разузнаване, наблюдение и опознаване. В резултат на това нейната архитектура за сигурност разчита в голяма степен на НАТО, и по-конкретно на подкрепата от страна на Съединените щати. Според Словашката информационна служба най-тесни връзки тя поддържа с разузнавателните служби на САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и съседните държави, особено тези от Вишеградската група.

Както е при много държави с подобен мащаб, това положение неизбежно стеснява полето за маневриране на Братислава по време на кризи и ограничава нейния оперативен суверенитет. От друга страна, интеграцията в системата за колективна отбрана на НАТО значително укрепва териториалната сигурност и възпиращия потенциал на Словакия, а това са способности, които една страна с население от 5,4 милиона души не би могла реалистично да изгради сама.

Външната политика на Словакия, която става все по-двусмислена при управлението на Роберт Фицо, подкопа доверието към страната сред западните й партньори, предупреждава Наталия Силенска. Това пролича особено ясно през пролетта на 2024 г., когато министър-председателят публично разкри поверителни дискусии между съюзниците относно възможното изпращане на западни войски в Украйна, припомня тя. Оттогава експерти по сигурността многократно предупреждават, че приятелски настроени държави са станали по-предпазливи по отношение на споделянето на чувствителна информация с настоящото правителство, казва още Силенска.

През последните години Братислава се оказа и в периферията на дискусиите относно ключови регионални инициативи. Един от примерите е така наречената "стена от дронове". Словакия, подобно на Унгария, първоначално беше изключена от преговорите и впоследствие се наложи да настоява за включването си в тях. Това създава сериозни затруднения за целия отбранителен апарат, тъй като той остава силно зависим от достъпа до разузнавателни данни от съюзниците. Местните служби не са в състояние самостоятелно да набавят цялата информация, необходима за следене на глобалните заплахи.

Според анализаторите производството на боеприпаси несъмнено е най-силната страна на словашката индустрия, което превръща страната в един от водещите доставчици на 155-милиметрови артилерийски снаряди за НАТО. Правителството на Словакия се стреми допълнително да ускори това развитие. В рамките на програмата на ЕС SAFE беше подписано седемгодишно рамково споразумение със ZVS Holding, чрез което Словакия цели да се превърне в ключов център за боеприпаси за Европейския съюз. Максималната стойност на споразумението е 58 милиарда евро.

Тази сума представлява горната граница на потенциалните поръчки за Словакия и други държави членки на ЕС, а не гарантирани държавни разходи. Словакия обаче е изправена пред сериозни пропуски по отношение на технологиите за борба с дронове, като разчита предимно на по-малки системи като MANTIS, "Игла" и определени средства за електронно заглушаване.

Томаш Валашек, бивш посланик на Словакия в НАТО, заявява пред euBrief, че преодоляването на този дефицит би изисквало съчетание от инвестиции в ударни хеликоптери, дозвукови летателни апарати, дронове, предназначени за унищожаване на други дронове, както и мрежа от акустични и електронни сензори. Малко се знае за усилията на правителството за развитие на способностите за киберзащита. Системата за гражданска защита често е обект на критики заради сериозно занемаряване, а проруските тези, прокарвани от някои представители на настоящото правителство, допълнително допринасят за объркването сред обществеността.

Основната пречка пред развитието на тези сфери е недостигът на финансиране, като политиците многократно изтъкват необходимостта от по-мащабна фискална консолидация. Друг проблем, както отбелязва и Валашек, е ограниченият производствен капацитет на вътрешната отбранителна индустрия на Словакия. Проблем са новите зависимости от ключови доставчици на технологии, като Съединените щати и други партньори от НАТО.

Подобни силни връзки могат да породят стратегически рискове, особено когато политически промени в столиците на съюзническите държави се отразяват на предвидимостта на дългосрочното сътрудничество в сферата на отбраната и на бъдещите придобивания. От друга страна, тези взаимоотношения значително укрепват оперативната съвместимост и задълбочават интеграцията в рамките на самото НАТО. Използването на общи системи, логистика и рамки за обучение подобрява способностите за колективна отбрана, както и координацията по време на кризи.

В крайна сметка, ключовият въпрос не е дали Словакия може да постигне пълна отбранителна автономия, тъй като за страна с нейните мащаби това остава напълно нереалистично. Истинският въпрос е дали по-задълбоченото сътрудничество действително ще повиши устойчивостта й спрямо заплахите, или пък нарастващата политическа несигурност край Дунав ще отслаби доверието на западните партньори...

Фицо вижда нова желязна завеса в Европа

Словашкият премиер подкрепя взаимноизгодни, приятелски отношения