Изразът "На Коледа се случват чудеса" може да звучи малко изтъркано и банално от прекалената употреба, но той все пак означава, че хората имат по-специални очаквания към този празник.

Той почти за всеки означава равносметка, но и очаквания за едно ново начало, нови надежди, нови възможности за реализация и изява.

Решихме, че именно дните около Коледа и настъпващата Нова година е времето да опишем черно на бяло някои настроения и разсъжденията на наши читатели и фенове на двукратните световни шампиони Албена и Максим.

Несъмнено - едни от най-обсъжданите през годината имена - в началото на 2007-а заради втората световна титла, а от средата на година насам - заради трагичната катастрофа с участието на Максим, при която нелепо загина 23-годишният Петър Петров, един млад мъж в разцвета на силите си.

Пишем тези редове с непременната уговорка, че не поставяме под никакво съмнение необходимостта от справедлив съдебен процес и адекватна на деянието присъда.

Но...Това е само едната страна на монетата.

Тук искаме да поговорим за опрощението - като хуманен и морален акт, за поисканата и дадена прошка.

Несъмнено - за всички е видно и едва ли някой смята, че е поза, проява на неискреност или добър артистизъм - Максим Стависки многократно преживя своя личен катарзис.

Той се сблъска със страшното, има силите да каже от своя страна - аз го сторих, виновен съм, готов съм да понеса заслуженото, а ние на свой ред сме убедени, че това го направи по-добър.

Независимо, че пред очите ни е гледката на смачкания джип и ридаещите роднини, независимо, че чуваме факти за промили и несъобразени скорости, не можем да не видим и едно тотално разкаяние и морално себебичуване.

И тук трябва да припомним - монетата има две страни.
Вярно е, че успелите, известните и богатите трябва да са пример за подражание и ако нарушат човешките и законови норми ги очаква двойно по сила обществено порицание.

Но е вярно и че човешката интелигентност предполага и диференциран поглед - който изкарва наяве шампиона, прославил България, предизвикал сълзите ни при вида на българския флаг - звучи банално, но е факт.

Да, най-вероятно Максим е готов да се изправи пред съда и да приеме присъдата.

Но той трябва да е готов и за друго - може би много по-трудно и страшно.
Да се изправи пред майката и да поиска прошка - извън наказателните кодекси и параграфите - акт на лично, човешко и морално опрощение.
Може би първоначално не лично Максим, а негови представители или близки - но такъв опит трябва да бъде направен.

Само тогава - независимо от развитието на съдебното дело и евентуалната присъда, шампионът ще може да погледне хората в очите, ще излезе от вцепенението и самоналоженото отшелничество.
Защото майчината прошка е по-силна от всеки съд и присъда.

Защото колкото и страшно и безсърдечно да звучи - животът продължава и след най-големите човешки трагедии.
И той трябва да се живее достойно и честно, а ние сме уверени, че Максим може това.

Майката....Тя никога няма да забрави деня, в който е погребала сина си. Животът й ще премине с отпечатъка на огромната загуба и с чувството на невъзвратимост.

Затова може би една дадена прошка ще има огромна стойност - човешка и морална.
Това ще е акт на надеждата, че въпреки всичко доброто в човека винаги надделява, това ще е урок по човещина за всички нас.

В името и заради продължаващия живот...