Старото умотворение „Страх лозе пази" спокойно може да бъде перифразирано в „Страх заплати вдига" - поне що се отнася до столичния градски транспорт.

В дни на световна икономическа и финансова криза (която според мнозина анализатори, наблюдатели, експерти и т.н. вече се е настанила и у нас) експедитивно и без много-много суетене столичната управа вдигна заплатите на работещите в градския транспорт.

За това нейно действие бе необходимо само споменаването на думичката стачка, която във въображението на градоначалството се мултиплицира в блокада, идващи празници, гневни граждани, криза и т.н.

Дали е обосновано или не 25-процентното декемврийско вдигане на заплатите, е отделен въпрос.

По-важното е защо стана толкова лесно и дали само някои - според естеството на протеста си, не са облагодетелствани да налагат бързо-бързо исканията си.

Защото помним други протести на други браншове - колко дълго и мъчително протичаха, без да имат за краен резултат този на колегите си шофьори, ватмани и прочие.

И друго - трябва ли да очакваме - според ефекта на доминото, днешната придобивка да се отрази на цената на билетчето, срещу което получилите повишение на заплатите ни возят?

Да се надяваме, че най-малкото идващите избори и амбициите и надеждите свързани с тях на столичния кмет ще предпазят софиянци от нови цени на билетите.

Накрая - още един прагматичен въпрос - по-високите заплати ще означават ли по-топли и чисти рейсове, трамваи и тролеи, или...