През 2021 г. американските военни се изтеглят от Афганистан, оставяйки след себе си въоръжение за стотици милиони долари. Това дава възможност на талибаните да си върнат контрола над страната, близо две десетилетия, след като са отстранени от власт. Завръщането им тотално променя облика на страната.

Кои всъщност са талибаните и за какво се борят? Наименованието на политическото движение идва от думата "талиб", която означава ученик, студент. Политическото движение възниква през 90-те години на миналия век, след изтеглянето на СССР от Афганистан. То се заражда през 1994 г. в град Кандахар, в разгара на бушуващите безредици в страната. Основано е от афганистански муджахидини, ислямски партизански бойци, които са се съпротивлявали на съветската окупация. Движението е съставено предимно от духовници. По-голямата част от членовете принадлежат към общността на пущуните, европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан. Начело на талибаните застава Мохамед Омар.

Талибаните бързо печелят подкрепата на населението със заявките си да сложи край на хаоса и да възстановят реда. Към края на 1996 г. талибаните превземат столицата Кабул. Те установяват контрол над около две трети от територията на страната. Талибаните изпълняват обещанието си, но то идва с цената на строги религиозни и обществени ограничения. Те обявяват създаването на ислямското емирство в Афганистан.

Идеологията на талибаните е свързана с консервативното тълкуване на исляма, съчетано с местните племенни традиции. За движението религията определя личния живот, законите, политиката и образованието. Талибаните налагат своето тълкуване на шериата като основа на държавното управление.

Война на закуска: Ядрен Пакистан срещу партизански Афганистан

Война на закуска: Ядрен Пакистан срещу партизански Афганистан

Въпреки тесните икономически и културни връзки, двете страни имат сложна история

Друг ключов аспект от техните възгледи е ограничаването на ролята на жените в обществения живот. Жените до голяма степен са лишени от правото си на образование. Освен това те не трябва да спазват строги правила по отношение на облеклото. Принудени са да носят бурки на обществени места. Жените не могат да се движат свободно. Те трябва задължително да са придружени от мъже. Мъжете пък са задължени да си пуснат бради.

Талибаните налагат строга цензура. Свободата на словото се превръща в мит. Ограничават се развлеченията и някои форми за изкуство като кино и телевизия. Формирана е религиозна полиция, която следи за спазването на правилата. Наказанията като екзекуции, рязане на крайници и замеряне с камъни се превръщат в нещо обичайно при управлението на талибаните, връщайки спомените за едни отдавна отминали времена.

Към 2001 г. талибаните контролират цялата територия на Афганистан с изключение на малък регион в северната част на страната. Режимът им е признат единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Едно събитие в другия край на света обаче води до свалянето на талибаните от власт. Това са атентатите срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г.

Американското правителство обвинява за нападението групировката Ал-Кайда, ръководена от Осама бин Ладен. По това време терористичната организация има бази в Афганистан. Талибаните предоставят убежище на бойците на Ал-Кайда. САЩ поставят ултиматум на Афганистан да им предаде Бин Ладен. Талибаните отказват и това води до военна интервенция от страна на Вашингтон. В резултат на американската намеса режимът на талибаните пада. Движението губи контрол над основните градове в страната. На власт идва ново правителство, което се ползва с подкрепата на САЩ.

Талибаните обаче не са ликвидирани. Движението се прегрупира и започва подготовка за въоръжена борба. В продължение на близо 20 години талибаните водят партизанска война срещу афганистанското правителство. Движението възприема нови тактики, заимствани от бунтовниците във войната в Ирак. Сред тях са самоубийствените атентати и използването на самоделни бомби. През 2009 г. бойните действия достигат безпрецедентни мащаби. Тогавашният американски президент Барак Обама е принуден да увеличи числеността на американските войски в зоната на конфликта.

След дълги години на изтощителна борба, властите в Афганистан започват да търсят помирение с талибаните. Представители на администрацията на президента Хамид Карзай провежда неофициални срещи с лидери на движението. Талибаните обаче смятат централното правителство за напълно нелегитимно и настояват за преговори с чуждестранната сила, която го е поставила на власт - Съединените щати. Така през февруари 2020 г. САЩ и талибаните подписват споразумение. Американските войски се задължават да се изтеглят от Афганистан. Договорено е и изтеглянето на другите международни сили.

ООН приканва талибаните да спрат да арестуват жени заради облеклото им

ООН приканва талибаните да спрат да арестуват жени заради облеклото им

Талибаните твърдят, че зачитат правата на жените в съответствие със своето тълкуване на ислямското право

Афганистанската армия се оказва неспособна да се противопостави сама на талибаните. Офанзивата на талибаните бележи успех след успех през лятото на 2021 г. Те превземат редица градове и провинции. На 15 август 2021 г. талибаните влизат в столицата Кабул и си връщат властта. Президентът на страната Ашраф Гани бяга в чужбина.

Завръщането на талибаните променя коренно Афганистан. Въпреки че движението обещава по-умерено управление, ограниченията стават още по-строги. Една от промените е, че жените са напълно изключени от обществения живот. Те не могат да продължат образованието си след шести клас, нямат и достъп до университет. Забранено им е да работят в редица сфери. В сила остава и ограничението за облеклото, характерно за първия период на управление на талибаните.

Образованието продължава да е подчинено на религиозната идеология. Цензурата е все така строга. За капак на всичко страната изпада и в международна изолация. Правителството на талибаните не получава международно признание. Отношенията с Пакистан се изострят, особено през 2026 г., като двете страни периодично си разменят удари.

Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН), идването на талибаните на власт е заличило напредъка в жизнения стандарт на афганистанците, постигнат през двете десетилетия след американската инвазия. Страната се бори с високи нива на бедност. Икономиката на Афганистан се е свила с около 30% от 2021 г. насам.

Международният наказателен съд в Хага (МНС) издава през 2025 година заповеди за арест на върховния лидер на талибаните Хайбатула Ахундзада и на председателя на Върховния съд на Афганистан Абдул Хаким Хакани за престъпления срещу човечеството.

Талибаните са пример за това как религиозният екстремизъм и политическата нестабилност могат да променят облика на една страна. Тук възниква един важен въпрос: може ли да има мир и стабилност, когато са нарушени основни човешки права?

Талибаните отбелязаха 5 години от завръщането си на власт в Афганистан

Талибаните отбелязаха 5 години от завръщането си на власт в Афганистан

На фона на критики на правозащитни организации