Уви, все по-ясно става, че дефектната гайка в кабинета е именно силовият министър, вицепремиер и дясна ръка - Цветанов.

И това не е каква да е гайка - а много основна, от която зависят страшно много чаркове и функции на управляващите.

„Уви"-то е за премиера Борисов. Защото едно е твърдо и безкомпромисно да сменяш здравни министри и да освобождаваш министри без портфейл, а съвсем друго е, когато става въпрос за „Цецо" - най-близкия, най-лоялния, най-силния.
Едва ли не - второто „аз" на Борисов - полицай, тръгнал от МВР, минал през столичното кметство, влезнал в политиката, за да стигне до върховете на властта.

Но ако Борисов държи на „първото си АЗ", то Цветанов трябва да си ходи. Както се казва - за доброто на премиера и управлението на ГЕРБ.

Едва ли някой храни илюзии, че атаките към МВР шефа ще спрат. Напротив, те ще набират сила - независимо дали са основателни или не.

Имотното му състояние (тема твърде горестно приемана от българите), ужасяващия скандал със СРС-тата (вероятно Цветанов ще остане в историята като най-слушащият министър), своеволието спрямо лекарите от Горна Оряховица, както и съмненията за покровителстване на контрабандата.

Тези няколко теми дълго време ще дават „хляб" на опозицията в акциите им срещу вътрешния министър.

Да не говорим, че вероятно ювелирът на МВР - акцията „Октопод", е на път да се сгромоляса и топ обвиняемите да бъдат съдени за отглеждане на тигри, бой с лопати и т.н.

Което ще е вече и професионален провал за МВР шефството и кабинета като цяло, чието „символ верую" е именно борбата с престъпността, а основен „имидж мейкър" вътрешният министър Цветанов.

Затова вариантите са два, като разбира се единият е далеч по-добрият.

В името на вожда, партията и властта - Цветанов сам се оттегля, като това ще му позволи да остане на ключови позиции в ГЕРБ, най-вероятно да се върне в парламента като депутат за бъдещите тамошни битки срещу БСП, сините и сие.
(За този вариант Цветанов може да разпита и почерпи от опита на предшественика му Румен Петков)

Това от друга страна - противно на коментарите - ще се отрази благотворно и на премиера Борисов, затвърждавайки в очите на електората образа му на твърд управник, който би се разделил с всеки, застрашаващ управлението на ГЕРБ и стабилността на държавата.

Министър-председателят е изправен пред възможността да пренапише фундаментите, променяйки класиката "една напред, две назад" в далече по-изгодното - "една назад, две напред".

Пък и с лек политически финт може да се изкара, че част от вината за шенгенските ни неволи е именно на бившия вътрешен министър.

Другите сюжетни линии са тежки и мъчителни. Упорството и оставането на поста, инкасиращо ежедневни критики, политически декларации и сезирания на прокуратури, заедно с все по-наближаващите избори, е комбинация, която ГЕРБ, респективно харизмата на Борисов, трудно могат да понесат без големи загуби.

Уви, в политиката властва принципът на „аз да кажа, че сестра ти е..., пък ти доказвай, че нямаш такава". В момента срещу Цветанов са казани много неща, които никога няма да бъдат изчистени и забравени на 100 процента и бавно, но сигурно ще теглят Борисов и ГЕРБ надолу.

Затова дефектиралата гайка трябва да бъде сменена, иначе ефектът на доминото ще достигне до всички други, а накрая - неминуемо - до главната гайка.

В началото си говорехме, че успехът на управлението на ГЕРБ преди всичко ще е успех за България и стискахме палци.

Сега това се засилва - твърде много ще му дойде на избирателя, ако поредният му избор - символ на надежди и доверие - рухне, както всички досега. Не се знае дали подобно нещо няма да изроди бъдещите избирания и да вкара в коридорите на властта все по-екзотични политически индивиди.

Затова, г-н премиер, сменяйте гайката, дошло е време разделно (не по класика).