Поредните социологически прозрения обявяват, че 33 на сто от българите нямат преки спомени от Тодор Живков. Обаче ако се поддадем на идеологическите атаки от последните 10 години бихме добавили, че поне половинато от тези 33 процента имат непреки спомени от този именит наш държавник – те са подсъзнателни и едва ли приносителите подозират за наличието им.

Интересното е друго и социолозите не са се сетили да го проверят – колко от останалите 67 процента биха искали да нямат преки спомени за времето между 50-те и 80-те години. Може би не са толкова много, което би доказало твърдението, че все още, а и явно занапред ще си живеем доста комфортно със светлото минало. А и защо не – с времето лошото избледнява, а розовите спомени, стават доста по-розови.

Особено след като западните ни приятели започнаха вече да се оплакват, че държави като България и Румъния им излизат много скъпо. И това цели 5 години преди евентуалното ни приемане в Евросъюза.

Е, и какво трябва да направим ние? Смутено да се изчервим, да се самопорицаем и официално да обещаем, че повече пари няма да искаме. След което логично следва да си направим един нов Тодор Живков и да чакаме подухването на източните ветрове.