В деня, в който българският парламент създаде комисия, която въпреки дългото си наименование има за цел да обсъди отново темата „шистов газ", бяха разпространени изводи от нов доклад на екип от учени на американското геоложко дружество, доказващ директната връзка на сондажите за шистов газ с възникнали земетресения. Те са направени след 10-годишни наблюдения в САЩ.

В същото време екип от изследователи от Института за обществено здраве на Колорадо, воден от д-р Лайза Макензи, показва как замърсяването на въздуха, причинено от фракинг може да въздейства върху здравето на хората, живеещи в близост до зони на сондиране.

В продължение на три години екипът е измервал качеството на въздуха около град Батълмънт Меса, в район на добив на шистов газ в западен Колорадо. Изследването установява наличието на множество потенциално токсични и канцерогенни въглеводороди във въздуха около сондите, включително бензен, етилбензен, толуен и ксилен.

Резултатите също показват, че рискът както от ракови, така и от неракови (неврологични и респираторни) заболявания е по-висок при живущите в по-голяма близост до сондите. Това е третото изследване след тези в щатите Уайоминг и Юта, които описват въздействието на фракинга върху качеството на въздуха.

Доктор Макензи заключава, че „е важно да включим замърсяването на въздуха в националния диалог относно добива на природен газ, който до момента основно е фокусиран върху въздействията на фракинга върху водите".

Обявяването на резултатите от изследването на д-р Макензи идва скоро след това на Мишел Бамбергер и Робърт Осуалд от Университета Корнел, САЩ. Новият доклад документира десетки случаи на болести и смърт сред селскостопански, домашни и диви животни в щатите Колорадо, Луизиана, Ню Йорк, Охайо, Пенсилвания и Тексас.

Случаите описват в подробности как освобождаването на води от фракинг в потоци и почви е последвано от измиране и помятане на селскостопански животни.

Авторите също така посочват колко трудно е да се установи директно ефектът от фракинга поради секретността на използваните химикали и споразуменията за мълчание, сключвани с потърпевшите след инциденти.

„Ако не знаем какви са използваните химикали, не можем да измерим концентрацията им преди сондирането. А ако нямаме измервания преди сондирането, не можем да докажем, че проблемите след сондирането са се случили заради него", заключава д-р Бамбергер.