България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Тенденциите за тяхното развитие са негативни в средносрочен, а в редица случаи и в дългосрочен аспект.

Тази констатация е сред акцентите на стратегическия документ за националната ни сигурност „Визия 2020". Ден след като бе приет от Съвета за сигурност към Министерски съвет, документът е качен на сайта на военното министерство за обществено обсъждане.

Според авторите на стратегията актуалната среда за сигурност се характеризира с динамичност, разнообразни предизвикателства и промени, трудно предвидими, в т.ч. асиметрични рискове и заплахи.

Източник на значителни рискове за националната сигурност на България остава нестабилността на региони, намиращи се в близост до границите на страната ни.
Според стратегията разнопосочните регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в Черноморския и Кавказкия регион.

Засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и „хибридният модел" на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България

Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Те доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България, се казва още във „Визия 2020".

Подчертава се, че засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и „хибридният модел" на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България. Уточнява се, че „хибридната война" съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право.

Според стратегията - отчитайки новите стратегически предизвикателства - националната амбиция на България е да поддържа разходите за отбрана на поносимо за обществото, но същевременно достатъчно ниво, с което да се гарантира реална сигурност на българските граждани.

За да бъде постигната тази цел е необходимо още през 2015 г. разходите за отбрана да достигнат посочените в Бялата книга, приета от НС, 1,5% от БВП, като след това се увеличават всяка година с 0,1% от БВП, така че през 2020 г. да достигнат 2,0% от БВП.

В средносрочен план, правилно насочени, инвестициите в отбраната значително подпомагат развойната дейност и иновациите. Трите основни насоки за развитие на технологиите на бъдещето с военно, но и със значително гражданско приложение са: Биотехнологии (включително нанотехнологии); Информационни и комуникационни технологии, анализ на големи масиви от данни, 3D-принтиране; Осигуряване на хранителни, водни, енергийни ресурси.

В тази връзка неотложна необходимост за българските Военновъздушни сили е придобиването на нов тип основен, многофункционален боен самолет, заедно с осигурената за него интегрирана поддръжка. Това ще намали технологичната изостаналост от нашите съюзници и съседи-членки на НАТО, както и зависимостта ни от Русия.

Новият тип боен самолет ще осигури възможност за високоточно въздействие и неутрализиране на въздушни, земни и морски заплахи от военни и полеви летища на страната в най-сложна метеорологична, оперативна и електронна среда. Ще бъде подобрена значително и защитата на военните летателни апарати в съответствие със съюзните стандарти, както и способността за стратегическо развръщане и високо ниво на оперативна съвместимост с нашите съюзници за активно повишаване на приноса ни в колективната отбрана.

Необходимо е още през 2015 г. разходите за отбрана да достигнат посочените в Бялата книга, приета от НС, 1,5% от БВП, като след това се увеличават всяка година с 0,1% от БВП, така че през 2020 г. да достигнат 2,0% от БВП

За модернизация на системите за наблюдение (4-6 радара) пък ще се търси ресурс и от програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Подмяната на наземно базираните средства за противовъздушна отбрана ще се реализира чрез многонационални проекти в НАТО и ЕС в темп зависещ от наличните средства, предполага военната ни стратегия.

Подчертава се, че НАТО и отделните страни-членки вече извършват преглед на решително променената стратегическа среда за сигурност и набелязват конкретни мерки, сред които адекватни инвестиции в отбранителния сектор и план за нарастване на готовността.

Налага се България да направи същото, като се уточнява, че тази визия отразява позицията на служебното правителство по този въпрос и е изработена в контекста на подготовката на предстоящата Среща на върха на НАТО.

Основен приоритет за Сухопътните войски според визията е придобиването на нова бойна бронирана машина, заедно със съответното оборудване, екипировка и подготовка за изграждане на декларираните батальонни бойни групи. Това ще даде възможност за действия в пълния спектър от операции, включително нощем и в екстремни климатични условия.

Едновременно с това задължително трябва да бъдат подобрени както боеспособността на отделния войник, така и маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите.

Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади. Оборудване с нови 100-120 бр. бойни машини и начална поддръжка за 3 батальонни бойни групи.

Стратегията очертава и някои допълнителни рискове за сигурността ни, произтичащи от активиране на съществуващите в близост до нашите граници „замразени" конфликти.
Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас.

„Визия 2020" обръща внимание и на динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка кризисни процеси, които се определят като дестабилизиращи както в регионален, така и в по-широк план и сериозно засягат сигурността и интересите на България.
Конфликтите в Сирия, Ирак (с участие в тях на свързани с „Ал Кайда" и други радикални групи като „Ислямска държава", Фронта „ал-Нусра" и др.), в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет (особено в Синайския полуостров) и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС.

Изтъкват се и амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма също ще продължат да бъдат рисков фактор за стабилността в регионален и глобален мащаб.