Не може за 13 години да изсипеш 14 милиарда - огромен ресурс - в земеделието, а в българското кисело мляко да няма истинско мляко, а сухо.

Такъв ресурс българското земеделие след Освобождението за толкова кратко време не е получавало, а не произвеждаме. Това заявява Тодор Джиков втори в листата на ПП "Републиканци за България" за 24 МИР София. Самият Джиков е земеделец, производител и познава сектора добре. От 21 години той се занимава със земеделие, като със съдружниците си произвежда около 3% от картофите в България.

Раздаването на пари без цел, а явно такава липсва, заради самото раздаване не може да бъде цел. Цел е да се възстанови производството на българските плодове и зеленчуци, на млякото, на месото и те да се влагат в млечните и месни продукти. Цел е повишаването на социалноикономическия статус на населението.

"Всеки път, когато влизам в супермаркета, си задавам въпроса какво плащаме, защо даваме огромни пари? - 14 милиарда лева се изсипаха в българското земеделие от 2007 г. досега, а на практика в магазините български са само хлябът и олиото", заявява Джиков. Той е убеден, че въпросът не е българската продукция да се наложи на пазара, но на практика не се произвежда. "Онзи ден ми направи впечатление една организация - изследва 17 кисели млека от различни марки. Оказа се, че само 3 от тях, забележете, са с истинско българско мляко. Във всичките останали над 50-60, 70% присъства сухо мляко. Тук искам да отбележа и колбасите, консервите, кашкавала, сиренето."

Също така дава пример и с детска площадка в родопско село - чисто нова детска площадка по Програмата за развитие на селските райони, която струва сигурно 90-100 хиляди лева. До нея имаше едно огромно училище, бивша детска градина, със зейнали дупки по покривите, липсващи керемиди, като след бомбардировка в Косово или Босна. Разбирате ли за каква аномалия става въпрос? Раздаваме пари вече 10-11 години без конкретни цели. Целта е производство и консумация на биологични храни. Тук раздаваме на година по 40 милиона лева, а липсват биологичните продукти. Какво произвеждаме, къде отиват тези пари?" Дори и по програмата "Училищен плод", по която изискванията са за 50% биологична продукция, не може да се намери българска биологична стока.

Тодор Джиков е категоричен, че трябва да се търси ефект от средствата, включително и със законодателни инициативи за браншови и регионални стандарти, което е елементарна мярка. "Онзи ден министърката и министър-председателят казаха, че са изсипали 82 милиона в сектор "Плодове и зеленчуци" и в същото време влизаме в един супермаркет и от 50 вида зеленчуци два или три са български.Освен това трябва по най-бързия начин да се въведат регионални стандарти, да се въведат запазени марки, продукти с географско обозначение, контролът на храните да не е само документален, а да е реален.

Друг основен проблем според Джиков е организацията по логистиката, тъй като много производители не могат да пласират продукцията си. Само се говори, че трябва да се сдружават земеделците, да се правят организации, да се инвестира в складове, но всичко остава само на думи. Включително и заради административната тежест.

"Без да се организираме в групи, ние, земеделците, не може да останем на единния пазар. Конкуренцията е жестока. Трябва да се работи", заявява Джиков.

Като пример той даде разпространението в търговската мрежа на картофи от Полша, от Германия, от Холандия, от Франция, а в същото време в нашите планински и полупланински райони земеделците произвеждат и няма кой да им изкупи продукцията.

Той засяга и въпрос от изнесената от фонд "Земеделие" информация за субсидиите в България за последните 10 години, в която едно семейства се оказва с взети над 200 млн.лв. "80% от бюджета в земеделието отиват при 300 едри стопанства, останалите 20% - при 65 000 души. В същото време има над 70-80 хиляди земеделски стопани, които работят по западноевропейските ферми и произвеждат за немци, за холандци, за англичани, вместо да работят в България, да им се създадат условия да произвеждаме качествена храна.

Особено внимание според Джиков трябва да се обърне и да се насочат европейските средства към планинските и полупланинските райони. "Там трябва социално-икономическата среда да се подобри, трябва да задържим населението, да върнем хората от Европа да си произвеждат по родните места. Имаме изключително хубава земя, всички знаем качествата на българските плодове и зеленчуци. Защо трябва да е такъв разграден двор? Това на Запад го няма. Не може да отидеш примерно в една Франция, в Бретан, да закараш български картоф и да го продадеш. Няма ги стандартите, няма го регионалното изискване, няма го желанието на потребителите. Това са все неща, които трябва да се инициират."