До 20 години ще е срокът за съхранение на документи в архивите на държавните учреждения, предвижда одобреният от правителството проект на Закон за Националния архивен фонд.

Според сегашния Закон за Държавния архивен фонд, приет през 1974 г., този срок е между 5-10 години.

Практиката показва, че досегашните срокове са твърде кратки и след изтичането им документите все още са необходими за текущи и управленски нужди.

Поради тази причина голяма част от основните документи се задържат в отделните учреждения и в държавните архиви постъпват непълни фондове, разкъсват се информационните връзки, с което се ощетяват потребителите на архивна информация.

Въвежда се понятието Национален архивен фонд, което е с по-широк обхват от досегашното Държавен архивен фонд. Той ще включва и архивните документи на частни лица, недържавните структури, както и документите, които са свързани с историята на България и се съхраняват извън пределите на страната ни.

С новия закон за първи път се регламентира създаването и статута на частните архиви като част от архивната система. Те ще се създават и финансират от физическите или юридическите лица.

Документите в частните архиви за историята на България е необходимо да се декларират. Определените като ценни документи ще се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в едномесечен срок от обявяването им и ще се предоставят за публично използване.

За пръв път изрично се посочва, че не могат да се унищожават ценни документи от държавните организации без разрешение от ръководителите на държавните архиви, както и от физически и юридически лица, които притежават ценни документи, вписани в регистъра.

Новият закон предвижда създаването на Държавна агенция "Архиви", която ще осъществява държавната политика по опазването и използването на Националния архивен фонд.

Ще бъде учреден и Национален архивен съвет, който ще е междуведомствен консултативен съвет при осъществяването на държавната политика за опазване на Националния архивен фонд и за развитие и усъвършенстване на архивното дело.