От 21 януари до 30 юни заседанията на парламентарните комисиите са 251. Това заяви пред БНР Диана Евтимова от Института за развитие на публичната среда, който направи изследване "Комисиите в парламента: роля и активност в първите 6 месеца на 2025 г.".

Комисията по конституционни и правни въпроси е била най-натоварена в този период с общо 21 заседания. Следват я Комисията по бюджет и финанси и Комисията за контрол на службите за сигурност с по 14 заседания.

Най-малко заседания пък са провели комисиите по превенция и противодействие на корупцията, по електронното управление и тази по околната среда и водите, като комисията за превенция на корупционни практики е заседавала само по веднъж на месец.

"Явно тази тема, макар да е на дневен ред за медиите и за обществото - знаем, че това е въпрос, който вълнува гражданите и ги засяга, не е толкова силно застъпена в рамките на парламента", отбеляза Евтимова.

Тя посочи, че приетите законопроекти са доста малко от началото на годината и не са в сферата на борбата с корупцията.

В настоящия парламент има 25 постоянни комисии. Евтимова заяви, че те са в центъра на законодателния процес и в тях протича същинската експертна работа по обсъждането на законодателните предложения.

В комисиите могат да се канят представители на изпълнителната власт, министри, на държавни институции и агенции, както и експерти, граждани и неправителствени организации.

Именно по време на обсъжданията в комисиите се постигат политическите договорки, които ние не виждаме в зала, обясни Евтимова. Като особено важни тя посочи комисиите по бюджет и финанси и по правни и конституционни въпроси, през които минават голяма част от предлаганите законопроекти и изработеното законодателство.

По нейни думи съставът на комисиите е предмет на политически договорки между партийните групи в парламента. Тя посочи, че основно политическите договорки определят ръководствата на комисиите, а не толкова експертизата.

"В настоящия парламент ръководствата на комисиите бяха разпределени почти изцяло към представители на партиите от управленската коалиция. В минали години не беше такава практиката и опозиционните сили имаха повече ръководни длъжности в комисиите. Това е сигнал за намаляването на възможността за по-активно участие на представители на опозиционните сили в този център на законодателния процес и обсъжданията. Опозиционните сили нямат възможност да бъдат по-централни участници в обсъжданията на законопроектите и определянето на дневния ред на комисиите, а оттам и на парламентарните заседания в последствие", коментира Евтимова.