От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояват да бъде създадено законодателство и алгоритъм на действие при кризи от мащаба на COVID-19. Индустриалците очакват обществен дебат за обсъждане приоритетите за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда.
Целта на тяхното искане е да има яснота при подобни ситуации.
В първа точка те искат да се спазват стриктно законите и Конституцията. От АИКБ отчитат, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.
Обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента.
"Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро - е и неуместно", пишат от АИКБ.
Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано, гласи становището на работодателската организация.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в подобна обстановка. Но именно това поставя пред изпитание качеството на предприетите мерки - човешкият живот е също толкова важен и след прилагането на съответните решения, както и след привършване на ограничителния режим, мотивират се работодателите.
Адекватност и подготвеност на здравната система е второто основание на АИКБ, с което настояват да има ясни правила за действие при подобни ситуации.
Очакваме, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност, изтъкват работодателите.
В същото време те не скриват, че кризата открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. На практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика, обобщават ситуацията от работодателската организация.
Работодателите обобщават, че в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, но спирането на регулярната медицинска дейност изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно, категорични са инициаторите на кризисно законодателство.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност.
Оценката на компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката, е третият мотив за искане на ясни правила за действие при подобни кризи.
Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат компенсаторни мерки за запазване на заетостта, е мотивът на работодателската организация.
Сравнявайки европейския принцип и действие те смятат, че България е изостанала и е подходила едностранно - "не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила", пишат от АИКБ, ползвайки военна терминология.
Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса, забави се с мерките, допусна редица неефективности.
Последният мотив, с който настояват за разработване на извънредно законодателство, е погледа към бъдещето.
От АИКБ предлагат да се концентрират умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.
Очакването им е за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна). Целта е да се предвидят и минимизират неблагоприятните последици. Те очакват да се разработят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда.
Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за "устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки" възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро, пишат работодателите.