Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ ще бъде структура в криминалната полиция. Предвижда се екипът й да бъде ангажиран не само за престъпления от сферата на организираната престъпност.

Това стана ясно при представянето на идеите за промени в Закона за МВР от вътрешния министър Михаил Миков.

„Не смятам за ерес, ако ангажираме тази структура (ГДБОП) за разкриване на тежки престъпления без те да са в сферата на организираната престъпност", каза Миков и добави, че в момента често от ГДБОП отказват да поемат случаи извън обсега на организираната престъпност с аргумента „ние сме дотук и с това няма да се занимаваме".

За съдбата на секторите в системата на МВР Миков е категоричен, че ще бъдат подчинени на принципа на мобилност и концентрация на ресурса според криминогенната обстановка, а не по сектори и кутийки.

„Важен е резултатът, а не кутийката или фирмата, която си пишеш на визитката", подчерта той.

Новата структура на министерството ще бъде ориентирана към основните му функции, каза още вътрешният министър и посочи 5 области - криминална дейност, охранителна, досъдебна, гранична полиция и пожарна безопасност.

След обсъждането на промените в МВР с коалиционните партньори и представители на вътрешната парламентарна комисия Миков съобщи, че ще иска финансово съдействие за укрепване на звената, което да повиши резултатите на МВР и да бъде осигурено стимулиране и кадрово развитие на служителите.

„Искаме да въведем пълна електронизация - всеки разследващ полицаи да има на работното си място персонален компютър", каза Миков и посочи, че в момента голяма част от дознателите работят на собствени компютри, донесени от къщи.

Дискусионни остават въпроса за степента на обособяването на ДОИ и ДОТИ и правната отдалеченост от заявителите на СРР от органите, които се занимават с тях.

Засега идеята е ДОИ и ДОТИ да останат в МВР като бъдат обособени в дирекция или агенция.

„Въпросът за равната отдалеченост е доста еластичен", каза Миков и заяви, че се търси политическо решение, което да дава гаранции за използването на СРС, когато действително е необходимо. Въпросът за равната отдалеченост е абсолют."

Като пояснение Миков посочи, че ако агенцията за СРС отиде към МС ще има сближаване с ДАНС, която също е към МС.

По въпроса дали коалиционните партньори подкрепят идеите за промени в МВР, Миков каза, че не е усетил липса на подкрепа нито сега, нито в Катарино, където също се дискутира темата.

„Тези срещи не са от типа „ти уважаваш ли ме, или не ме уважаваш. Те са излагане на разрешения за предложения и аргументи за всяко от решенията", каза вътрешният министър.
Той каза още, че въпросът за техническите операции кореспондира с промените в закона за СРС-тата, затова разговорът още не е завършен.

Елиана Масева от ДСБ коментира в кулоарите на парламента, че СРС-та трябва да бъдат поставено под действен контрол. Тя подчерта, че е много опасно да се използват СРС-та без разрешение на съда и изтъкна важността на гражданския контрол и използването на СРС-та само по предназначение.

Йордан Бакалов от ОДС е категоричен, че проблемът в България не е в липсата на закони, а в тяхното изпълнение. „Какъвто и закон да се приеме, няма ли го добрият изпълнител - той се нарушава, както и да го направят", заяви Бакалов.