“Атака” и техният лидер Волен Сидеров тръгват по въже - много стегнато и опънато доста високо.

Сиреч, по него трудно се ходи, а ако паднат ще се контузят лошо.

Това е една от възможните метафори, с които може да се илюстрира обявеното от Сидеров бъдещо поведение на “Атака”.

Припомняме, то е – след 3 март стачки, протести, вотове на недоверие към кабинета и други такива до предсрочни избори, които да осуетят влизането ни в ЕС.

Добрият вариант за партийния лидер е, ако това е поредната рекламна кампания, “подсолена” със значително количество популизъм и по формулата “всяко чудо за три дни”, или – “на трети март няма да помня, какво съм говорил на 18 февруари”.

Това е добра тактика за надъхване на електората и запазване високия авторитет и рейтинг, който въпросният лидер има сред редиците на съмишлениците си.

Ако не е така обаче – лошо.
Нищо добро не чака Сидеров и компания, ако наистина направят опит да свалят правителството в момент, в който то вече е с ритуални ножици в ръка, готово да прерязва лентата към обединена Европа.

Политическата история – предимно световната, показва, че общество, което в огромния си процент е обединено около дадена идея, се справя бързо и лесно с “черните овце”, дърпащи го в противоположна посока.

Затова няма да е зле – независимо от народната мъдрост “казана дума, хвърлен камък” – Сидеров да се опита да намери хвърления днес камък и да го скътае за по-подходящи времена.

Днес просто не е уцелил момента.