Очакванията на българите към новата власт са най-бързо да приеме бюджет, на второ място - да опита да ограничи ръста на цените, а на трето - да започне ревизия на предишния политически модел. Това показва проучване на социологическата агенция "Мяра", проведено между 4 и 7 май 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани.

В близки дялове са и очакванията за съдебна реформа и свързаните теми.

Според ясно мнозинство служебното правителство се е справило с провеждането на честни избори.

63,5% от анкетираните смятат, че проведените наскоро избори са били по-честни от предходните, 17,2% ги намират за същите като предходните по показателя честност, а 8,2% - за по-нечестни. Останалите не могат да отговорят.

От "Мяра" уточняват, че този тип данни се влияят и от обичайния фактор на победата - привържениците на победилата партия обикновено намират изборите за по-честни.

Явно усещането за честни избори се дължи и на видимостта на усилията на полицията - 65,4% намират, че полицията се е справила по-добре срещу купуването и продаването на гласове този път спрямо предишния, 15,3% считат, че се е справила по същия начин като в предходните избори, а 7,4% - че се е справила по-зле. Останалите не могат да отговорят.

Служебното правителството на Гюров като цяло се е справило добре с тези избори, според 68,4%. 17,6% пък са на обратното мнение. Има и 14%, които се затрудняват в отговора си.

При въпрос да се назоват до три приоритета пред новата власт измежду различни нейни заявени досега цели, в 56,8% от отговорите фигурира приемането на бюджета. Действия срещу спекулативното увеличение на цените се назовават в 50,1% от случаите, а ревизия на всичко, което според популярния политически език е корупционен политически модел, се среща в 35,4% от отговорите. Следва съдебна реформа - 31%.

Осезаеми са и дяловете на отговори по отношение на борбата с онова, което най-общо се определя като олигархия - 20,2%, борбата със социалните неравенства - 18,8%, ограничаването на държавните разходи - 18,2%, изборът на нов Висш съдебен съвет - 15,5%, предотвратяването на потенциални последици от военните конфликти - 14%, обезпечаване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост - 8,9%, 6,6% не могат да изберат измежду опциите. Процентите са повече от сто, защото респондентите са давали повече от един отговор.

От "Мяра" заключават, че очевидно социалните и паричните въпроси се поставят най-често. Същевременно обаче въпросите с по-общото усещане за справедливост заемат също видимо място в обществения дневен ред.