България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции. Това показва ново проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода между 9 и 15 септември сред 1026 български граждани. 

Парламентът има подкрепата на едва 8% от анкетираните, главният прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%. В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност. 

57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се проведе заедно с тях. Балотажът на президентските избори към момента изглежда сигурен. 

Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите на Георги Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат Корнелия Нинова, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов.

Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортния министър Красен Кралев, транспортния Ивайло Московски, енергийния Теменужка Петкова, а негативен - министрите на културата Вежди Рашидови на икономиката Божидар Лукарски.

Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище. С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%.

Армия и полиция - две много важни с оглед на актуалната ситуация институции – се ползват с по-високо доверие. Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).