Коментирайки кризата в Европа и в България лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че не споделя мнението, че тя е предизвиквана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ.

Кризата на Стария континент има достатъчно видими, местни причини. Европа е в криза на Кондратиев. Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на XIX до XX век, които са предизвикани от радикални промени в технологиите, заяви тъмносиният лидер на семинар в СУ.

По думите му промените са толкова силни, че предизвикват дълбоко преструктуриране. Земеделието се замества от индустрията, индустрията от услугите на виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките, обясни Костов.

Като една от причините за кризата той набеляза ненужната военно-отбранителна промишленост. Масовите армии от началото на XIX век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора, изтъкна лидерът на ДСБ. Това направи до голяма степен излишен целия военно-промишлен комплекс. Неговият упадък ограничава търсенето в тежката металургия, химията и други индустрии, поясни Костов.

Лидерът на ДСБ обърна специално внимание на прокризисното влияние на инвестирането извън Европа.

Според него третата причина за кризата е огромният износ извън Европа на капитали и индустриални технологии за изкючително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа.
Периферията на ЕС остана с много ниска способност да създава добавена стойност и е най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили, изтъкна Костов и коментира, че не е случайно, че кризата в Южната и Югоизточната европейска периферия е най-силна.

Като друга причина той отбеляза политиката на Европейския съюз и конкретизира - остарелите или неправилно поставени приоритети на ЕС.

Според него конкурентоспособността е подценена. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа на вътрешния и външен конкурентен натиск.

Лидерът на ДСБ припомни, чe eдин от първите критерии от Копенхаген е бил новоприетите страни да издържат на вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външният ще е много по-силен, а именно той помете българската индустрия, коментира Костов и визира китайския и турския внос.

Кризата в България е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика, отбеляза Костов. Ние нямаме проблеми с обслужването на външния дълг, нямаме прекомерни дефицити на бюджета, нямаме банки, които да се провалят на стрестестовете на ЕС, нямаме военно-промишлен комплекс, тежка металургия и химия, както през 1989 година, нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните на ЕС, посочи той.

Според Костов ширещата се бедност и безработица у нас са довели до тежката социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход, изтъкна още той.

Коментирайки бедността в България лидерът на ДСБ припомни, че страната ни е била принудена да приеме крайно рестриктивните програми на Международния валутен фонд и Световната банка, каквито сега не се предлагат на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността.
През 2002 година кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации, посочи още Костов и подчерта, че това натоварва българските данъкоплатци с нов един милиард евро повече за обслужване на дълга.

Лидерът на тъмносините бе категоричен, че българският бизнес преживява дълбоко разочарование. През 2001 година 21% от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата - от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници, а през 2011 година тези доходи са 13,2%, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83%, разясни Иван Костов и коментира: България се пролетаризира отново.

Сега от 366 000 фирми в половината има само един зает, тоест половината от българския бизнес е във фризера, каза още той. Злоупотребата с господстващо положение силно влоши положението на малките и средни български фирми, отбелязва Костов.

Той не отмина и негативното влияние на замразените доходи. През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15% от своята покупателна способност на вътрешния пазар, посочи политикът и подчерта, че особено тежък е ударът върху пенсионерите. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна стойност в сравнение с юли 2009 година, каза той.

Като друг тревожен факт Костов открои постоянния износ на валута. Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната, подчерта той.

Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи, предупреди Костов и направи паралел с първите седем години у нас след падането на Берлинската страна.
Намирайки се в далечната периферия на ЕС, ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни, предупреди той.