Какво се случи в България? И какъв е правилният път оттук нататък? Немскоезичните издания и днес продължават да коментират парламентарните избори в България. Ето какво пишат те:

"Борисов постигна нещо, което никой друг не успя да постигне в България от 1990-та насам - партията му за втори пореден път получи най-много гласове на изборите. Този факт обаче не би трябвало да се възприема като знак за започваща стабилизация", коментира "Бадише Цайтунг". Според изданието, етикети като "победител", "губещ", "дясно" или "ляво" тази година нямат почти никакво значение за България. В статията се посочва, че изборният ден е бил белязан основно от едно - от отчаяние. "Протестиращите, които преди близо три месеца прогониха Борисов от премиерския пост, не бяха убедителни. А и за краткото време, с което разполагаха, те не успяха да подготвят изборна листа. Тяхното възмущение и недоволство обаче няма да секнат. То се дължи на голямото разочарование от пазарната икономика и парламентарната демокрация. А сега неясните съотношения в парламента само могат да влошат нещата още повече. Колкото по-крехко е управляващото мнозинство, толкова по-силни ще се чувстват регионалните патриарси сред депутатите, чиято подкрепа за правителството може да бъде купена", четем още в публикацията на "Бадише Цайтунг".


Може да стане и по-лошо

"Българските социалисти вярват в коалиция срещу победителя в изборите" - с това заглавие излиза австрийският "Дер Щандарт". Според изданието, коалицията между социалистите и ДПС е най-вероятната, но при това положение за мнозинство няма да достигат две места в парламента. "Страната е на ръба на срива, паричните резерви на фирмите и домакинствата са изразходвани" - вестникът цитира тези думи на Пламен Орешарски, предложен от Сергей Станишев за поста министър-председател. Журналисти от изданието са разговаряли и със социоложката Мира Янова, според която бъдещето на споменатата коалиция е съмнително. Тя казва: "Те могат да направят коалиция и да я представят като един вид правителство на националното единство - но дали хората ще им повярват?". Дори и да бъде сформирано правителство, то няма да може да се задържи дълго време, смятат много от политическите наблюдатели в София. Обобщението на "Дер Щандарт" гласи: в България се пише политическата история на дълговата криза. Подобно на случилото се в Гърция през май 2012 и в Италия в началото на тази година, изборите доведоха до патова ситуация, до резултат, който отразява системната криза в страна, но не посочва ясния път напред."

"Нойе Оснабрюкер Цайтунг" е на мнението, че нещата в България не изглеждат добре. В статията четем: "В най-бедната държава от ЕС цари безработица, жизнените разходи растат, образователната и здравната система са съсипани, разочарованото от политиците общество ври и кипи. Изборите трябваше да дадат на България нова политическа перспектива и дееспособно правителство. Нищо подобно обаче не се случи. България е застрашена от политически застой и от още повече вълнения сред населението и укрепване на радикалните националистически сили."

"Страната на вечния преход" - така е наречена България от Клаус Брил в "Зюддойче Цайтунг". Авторът посочва, че в България напоследък са се случили някои неща, които в една демокрация не би трябвало да бъдат отминати току-така - дори и ако главният виновник за стореното зло е излязъл победител в парламентарните избори. "По-добре би било да се каже - пиров победител. Тъй като що за успех е този, при който водената от бившия премиер Бойко Борисов партия ГЕРБ остава с най-голяма подкрепа, но губи девет процента от гласовете? Освен това на партията й липсва мнозинството за съставяне на правителство, а няма и партньор за коалиция. Излиза, че Борисов в никакъв случай не е еднозначният избраник на народа. А и именно той е един от основните отговорни за социалната нищета в страната, която през февруари се изля в масови протести. Лидерът на консерваторите очевидно няма концепция как да се помогне на недоволните. След четири лишени от блясък години като премиер е ясно, че не може да се очаква по-активна борба срещу организираната престъпност, нито по-нататъшни реформи в правосъдието", пише Клаус Брил.


Какво би трябвало да се случи сега?

Брил търси и отговор на въпроса "Кой друг, ако не Борисов, би трябвало да управлява в бъдеще България?". В коментара му четем: "Пламен Орешарски е уважаван експерт, но евентуалнта коалиция на БСП с ДПС няма да осигури стабилно мнозинство. При това положение и в контекста на големите политически предизвикателства разумното решение би трябвало да представлява една национална коалиция на реформите. Време е да се сложи край на враждебните тиради и да се изградят мостове. Консерваторите и социалистите трябва съвместно със способните експерти да дадат на страната това, от което тя има най-голяма нужда: политическо успокояване, конкретно подобрение на икономическото положение и продължение на обществените реформи. Не на последно място новото правителство трябва да се погрижи и за това предоставяните милиарди от ЕС най-накрая да бъдат използвани за сериозни проекти. От само себе си се разбира, че това правителство трябва да включва и представители на протестиращите - техният гняв и настояване за радикални реформи е най-важната политическа енергия за бъдещето на България, която не трябва да бъде изгубена. 24 години след 1989 страната все още продължава да се намира в преход."

Според "Бадише Нойесте Нахрихтен" изборите са направили България неуправляема, те само са изострили политическата криза. "Със своето бягство към предсрочните избори Бойко Борисов се самоизолира, а и е под подозрението за изборна измама. Шест години след присъединяването на България към Европейския съюз все още не може да се говори за никакво европейско развитие на страната. Почти половината население е застрашено от бедност, а хората протестират по улиците най-вече срещу мафиотската държавна система, при която под управлението на Борисов са станали още по-бедни, а политическата каста - още по-богата", пише "Бадише Нойесте Нахрихтен".

Дойче веле