България - заложник на служебни правителства, пазещи имиджа на Радев?

България се е превърнала в заложник на служебни правителства, които не искат да вземат решения, защото пазят имиджа на президента Румен Радев. Това заяви за БГНЕС политологът Христо Панчугов.

По негови думи в България от години се говори за проблемите и не е било необходимо служебното правителство на Румен Радев, за да си представим колко разпаднали са се държавните институции у нас. То направило необходимото и цялото общество да говори за този разпад.

Според Панчугов невъзможността на някой да преодолее тази тема, да излезе отвъд показването на разпада и да си представи ясните решения, също е доста притеснителен феномен в българската политика.

"Управлението на България стана заложник не толкова на това, че през последната половин година има служебни правителства. Управлението на България стана заложник на нежеланието на тези служебни правителства да вземат решения, пазейки имиджа на един или друг човек, предимно на един човек", подчерта политологът.

По негови думи още в началото на лятото е можело да се предвиди как ще се развие кризата с коронавируса и да започнат разговори за икономическите мерки относно предстоящото влизане в сила на енергийната сделка на ЕС, на проблемите, които са свързани с топлоцентралите, работещи на въглища. Вместо това обаче правителствата били фокусирани да правят предизборна кампания.

Според Панчугов има две причини българите да не отидат да гласуват.

Изследване: ГЕРБ с комфортна преднина, ПП обират протестния вот

Четвърти остават "Има такъв народ"

"Едната причина е свързана с липсата на ясно послание, т.е. политическите формации, които участваха в тази предизборна кампания така и не успяха да произведат алтернативен модел на политиката в България. Те не успяха да кажат на българските граждани какво ще е различно след тези избори, което води до естествения извод, че по-голяма част от гражданите очакват да не може да бъде съставен кабинет отново, т.е. да няма смисъл да отидат до урните", обясни той и припомни, че вече два пъти е имало възможност за политическа промяна и за стабилно управление - надежда, която не беше оправдана от тези политически играчи. По-големият проблем според него обаче е, че липсва промяна на стратегията, липсва желанието да се излезе от тази ситуация.

Втората причина българските граждани да решат да не отидат до урните, са опасения, свързани с COVID кризата. Последните месеци тази криза се управлява доста несигурно, счита анализаторът. Имало и притеснения за начина, по който ще се реализира и машинният вот.

Според Панчугов на политическите проекти в България липсва въображение. Той даде пример със Слави Трифонов, който минал през всички послания, които ние чухме и от царя през 2001 г. "Продължаваме промяната" пък се опитвали да запълнят някакъв вакуум в електоралното тяло.

"Има избиратели, които още не са решили за кого ще гласуват, не намират своето представителство в сега съществуващите политически формации и "Продължаваме промяната" се опитва да говори на тях, не защото тя ги представлява истински, просто защото се опитва да напипа посланията. Т.е. виждаме ситуацията, в която новите политически играчи са се фиксирали да кажат правилните неща на конкретни групи хора, за да ги привлекат, а не за да създадат смислен и ясен модел на политическо представителство, т.е. смислено послание за това кои са те, какво искат да постигнат в българската политика и къде си представят България в средносрочен и дългосрочен план" , отбеляза политоголът.

"Алфа Рисърч": ГЕРБ води убедително, все повече трудности за Румен Радев

Седмица преди изборите парламентарния вот привлича по-висок интерес от президентската надпревара

Според него е трудно да се намери конкретика по отношение на това в какво вярват определени хора. "Продължаваме промяната" също не казали с кого биха управлявали, т.е. не е ясно какъв е дневният ред, кои са стъпките, които ще доведат до едно стабилно управление и до начина, по който те си представят променена България.

Панчугов посочи, че политическите формации изпитват неспособност или нежелание за комуникиране с българските граждани, което е съществен проблем в политическата ни сцена въобще. Според него това е една много тъжна констатация на фона на желанието на българските граждани да видят някаква ефективна промяна.

Според него истинският проблем е невъзможността да се задава дневният ред, невъзможността на политиците да изразят ясно следващите стъпки, т.е. разговорът може да се води и на едно абстрактно ниво, и на ниво клишета.

"Българските политици не могат да дадат ясно изражение на тези клишета - да кажат "Ок, утре правим правителство с тези и тези, първото нещо, което ще направим като правителство е това и в дългосрочен план еди-кое си", коментира той и допълни, че това довело и до провал на възможността за съставяне на правителство в предишните два парламента.

За пореден път видяхме опит на партиите да се позиционират добре на следващите избори или да излязат с по-малко щети от разговорите и в крайна сметка видяхме едно партийно его, което направи правителството заложник на самото себе си, заяви анализаторът.

Според него единственият начин, според който бихме могли да видим работещо правителство, би бил ако някой начертае десет стъпки на промяна, с ясен дневен ред, с необходимите за това мнозинства. Ставало въпрос за това кой иска да види тези десет неща реализирани.

"Клишето за това кой е промяна и кой е статукво, минаваше през разделителната линия между тези, които искат промяна и онези, които са пазители на статуквото. Това, че никой вече шест месеца не може да състави такава разделителна линия, но и да започне да търси коалиции около нея, като тук не говорим за трайна и постоянна коалиция, става дума за плаващи коалиции, които биха могли да си представят различни политики. Едни партии да подкрепят една, други партии да подкрепят друга политика, но в главата на един човек това да води към една цялостна промяна. Аз не мога да повярвам, че това е толкова сложно на този етап", посочи Панчугов.