Повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара. Това отчита "Алфа Рисърч" в проучване, проведено в периода 7 - 9 ноември сред 1017 души.

От социологическата агенция посочват, че пет дни преди изборния ден готовност за участие във вота заявяват 47% - 48% от хората с право на глас в страната. Други около ¼ пък се колебаят дали да отидат до урните.

От "Алфа Рисърч" посочват, че взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарната кампания в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа криза връщат интереса на избирателите към битката за парламент. Докато в началото на кампанията мажоритарният президентски вот е фокусирал по-силно внимание от партийната надпревара, то три седмици по-късно решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2% участниците в президентските избори.

Кампанията вече е консолидирала твърдите симпатизанти на основните политически сили и това определя електоралните им позиции в навечерието на вота.

ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват, увеличавайки дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.

Втората позиция остава най-оспорвана. В пряка конкуренция за нея са "Продължаваме промяната" и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16%). Изходът от тази битка ще се реши както от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, така и от фактори като ситуацията с коронавируса и машинното гласуване, които крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на "Продължаваме промяната". Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Петков и по-слабата мобилизация пък могат да имат негативен ефект върху "Продължаваме промяната".

Снимка 553111

Източник: Алфа Рисърч

"Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващия парламент. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

Оо "Алфа Рисърч" отчитат, че обявяването на проекта "Продължаваме промяната" е нанесло електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти обаче "Демократична България" успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема четвърто място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.

От своя страна "Има такъв народ" търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.

ДПС не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си - към момента тя е около 65% при обичайно равнище над 85% в предишни избори. Това носи 9.8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от вота през юли.

Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.

"Възраждане" с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.

Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и "Изправи се БГ! Ние идваме!". Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от "Продължаваме промяната", увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.

Според агенцията се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство.

Снимка 553112

Източник: Алфа Рисърч

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори, сочи проучването. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности спрямо месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и "Продължаваме промяната". Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур, обаче е налице известно пропукване.

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.

Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти.

анкета

За трети път през 2021 – как гласувате?

Виж резултати

ГЕРБ/СДС 29.2%

БСП за България 9.1%

Има такъв народ 4.7%

Демократична България 7.1%

ДПС 1.3%

Изправи се! Ние идваме 2.9%

Продължаваме промяната 20.4%

Възраждане 20.4%

ВМРО 1.5%

Друг 3.5%