Страната ни изключително рядко, предимно при големи аварии и бедствия, влиза в полезрението на чуждестранните медии. Днес, заради визитата на украинския президент Володимир Зеленски у нас, обаче BBC излиза с обширен репортаж, който включва и някои любопитни моменти на чуждия поглед към родната ни политическа сцена. Предлагаме ви го без редакторска намеса*:

Володимир Зеленски пристигна в България, където ще проведе разговори с ръководството на страната за предоставяне на оръжие на Украйна и за подкрепа на присъединяването ѝ към НАТО и ЕС.

Посещението в София може да бъде от голямо значение за украинската армия. То е и израз на благодарност за помощта, която българите оказват на Украйна.

Миналата година България се превърна в ключов доставчик на боеприпаси и гориво за Украйна.

Тя остава един от най-големите производители на стрелково оръжие и артилерийски боеприпаси в региона още от съветско време. Това е особено важно, като се има предвид, че една от най-належащите нужди на украинската армия са именно снарядите от съветски калибър.

През пролетта на 2022 г. България официално отказва да доставя боеприпаси на Украйна. На това се противопоставиха социалистите в коалиционното правителство, както и близкият до тях президент на страната Румен Радев.

Тогавашният министър-председател Кирил Петков и министърът на финансите Асен Василев, основатели на либералното политическо движение "Продължаваме промяната", обаче успяха да намерят начин да изпратят помощ на Украйна.

По-късно те заявиха пред германския вестник Die Welt, че през първите месеци на войната България е доставила на Украйна около една трета от всички боеприпаси и 40 процента от горивото чрез трета страна.

Европейският новинарски Euraktiv съобщи, позовавайки се на свои източници, че през миналата година непрекият износ на оръжия и боеприпаси от България за Украйна е възлизал на най-малко 1 млрд. долара.

В същото време официалният износ е възлизал на 1,7 млрд. долара (през 2021 г. целият украински внос от България е възлизал на около 500 млн. долара).

Въпреки това Украйна би искала да получи безвъзмездна помощ от България: боеприпаси от складовете на българската армия, системи за противовъздушна отбрана С-300, самоходни артилерийски установки, 16 изтребителя МиГ-29 и 14 щурмови самолета Су-25, от които обаче само част могат да бъдат вдигнати във въздуха.

През декември 2022 г. българският парламент и правителство подкрепиха военната помощ за Украйна, но позицията на президента Радев я възпрепятства.

По това време страната преживяваше политическа криза. Проукраинските партии не успяха да съставят правителство, а служебният кабинет беше подчинен на президента. През февруари т.г. Радев призова за бърз мир в Украйна, като заяви, че снабдяването ѝ с оръжие е все едно да се опитваш да гасиш пожар с бензин.

На 20 март 2023 г. България не се присъедини към коалицията от 19 държави от ЕС, които приеха план за доставка на един милион 155-милиметрови артилерийски снаряди за Украйна. Радев заяви, че България ще доставя боеприпаси и оръжия на други европейски държави, но само при условие, че те няма да бъдат предадени след това на Украйна.

И така, оказа се, че краят на политическата криза през юни е желан подарък за Украйна.

Новото правителство, ръководено от Николай Денков и бившия комисар на ЕС по въпросите на младежта и иновациите Мария Габриел, представлява обединение на две водещи политически партии, които успяха да постигнат споразумение.

Те имат различни виждания за това как да реформират страната, но споделят обща позиция за подпомагане на Украйна.

Само две седмици след сформирането си новото правителство одобри пакет от военна помощ за Киев. България също така иска да се присъедини към коалиция от 19 държави от ЕС, която ще предостави на Украйна 155-милиметрови снаряди.

"Това е най-доброто правителство за украинско-българските отношения. Новият министър на отбраната Тодор Тагарев е известен със своите пронатовски и проукраински настроения, тъй като преди това е работил като съветник в украинското министерство на отбраната", заяви Игор Федик, ръководител на секцията за Югоизточна Европа на обществената инициатива New Geopolitics Research Network.

Посещението на президента Зеленски в България означава, че приетият от нейното правителство пакет от помощи се смята за значим в Киев: днес украинският президент не ходи в страни, от които може да се върне с празни или почти празни ръце.

Какво точно ще бъде включено в този пакет обаче може да не бъде оповестено.

"Министърът на отбраната Тагарев ми каза в едно интервю, че тази помощ ще остане класифицирана", казва Игор Федик.

Той смята, че България може да предостави на Украйна артилерийски снаряди, стрелково оръжие, както и преносими зенитни и противотанкови системи.

Прехвърлянето на бронирана техника, като танкове Т-72, и военни самолети би било по-сложно и може да бъде включено в следващите пакети с помощи, смята Федик. България би могла да поиска от други страни от НАТО оборудване или финансиране в замяна на оръжията, доставени на Украйна.

Системите за противовъздушна отбрана С-300 изобщо не се обсъждат, България иска да ги запази за себе си.

Отделно от това в дневния ред на президентската визита може да влезе и организирането на съвместно военно производство.

Украйна вече е пристъпила към създаването на съвместни проекти с чешки военни предприятия. По време на посещението си в Киев през април т.г. чешкият президент Петр Павел обясни, че са разговаряли за производство на боеприпаси, пистолети, ремонт на танкове и евентуално производство на учебни самолети.

Подобни споразумения могат да се очакват и с България, тъй като страната има много отбранителни предприятия, както държавни, така и частни.

Новото правителство на България обаче се сблъска и с ожесточена опозиция. Противниците на военната помощ за Украйна провеждат митинги в цялата страна с искане за референдум "за мир и суверенитет" и за оставката на министъра на отбраната Тодор Тагарев.

Особено активни в опозицията са социалистите и крайнодясната партия "Възраждане", ръководена от Костадин Костадинов, наричан от политическите си опоненти "Костя Копейкин" заради близките си отношения с руското посолство.

"За тази неделя е планирано още едно шествие, на което противниците на правителствената линия възнамеряват да стигнат до дома на министъра на отбраната, за да се опитат да окажат психологически натиск върху него", казва Игор Федик.

Според него за Украйна е важно новото българско правителство, което декларира, че ще се бори с руското влияние в страната, да се задържи възможно най-дълго. То вече обяви кадрови промени в службите за сигурност.

А по отношение на българските служби за сигурност има въпросителни. Особено във връзка с мистериозните експлозии и пожари във военни складове и заводи, които се случиха през последното десетилетие. Наскоро, на 25 юни, оръжейният склад на ЕМКО на българския бизнесмен Емелиян Гебрев, който преди това продаваше оръжия на Украйна и едва не стана жертва на "Новичок" през 2015 г., се запали край град Карнобат. Това не е първият подобен случай в неговите компании.

Бившият български министър на отбраната Бойко Наев по-рано предупреди, че "Кремъл иска да унищожи българската военна индустрия".

*Заглавието е на редакцията на News.bg