Това е победа в един демократичен и прозрачен избор. С тези думи новоизбраният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отхвърли публикуваните мнения в световните медии за еврейско лоби и разочарование на арабския свят от избора.
Аз съм приятел както на арабския свят, така и на всички други региони, защото ЮНЕСКО е универсална организация, каза тя, цитирана от БНР.
Бокова увери, че ще направи всичко възможно за да убеди "арабските си приятели", че това е така.
Въобще трябва да кажа, че в никакъв случай това не е удар срещу никого, това е една победа в едни избори и аз ще продължа да работя за това да ги убедя, че за мен толерантността, диалогът, културното многообразие и всякакво друго многообразие е изключително важно.
По думите на Бокова именно това е в основата на ценностите на ЮНЕСКО.
Новоизбраният генерален директор на организацията очерта и първите си стъпки. Според Ирина Бокова ЮНЕСКО се нуждае от реформи, някои от които вече са започнати от Коичиро Мацура.
Като всяка друга международна организация има нужда от това да стане по-ефективна, по-малко бюрократична, да се прехвърлят средства от административни разходи към конкретни програми. Има много работа да се върши, категорична бе Ирина Бокова.
JedyMaster
на 23.09.2009 в 13:14:32 #24Laik остава горчив вкус, така е! Както писах по-долу, номенклатурата се чисти, скоро ще има млади българи европейци, с които ще се гордеем.
Лаик
на 23.09.2009 в 13:07:33 #23JedyMaster Така е, да живее, и Ирина Бокова да живее, ама (както се казва в един виц) остава един горчив вкус в устата
JedyMaster
на 23.09.2009 в 13:03:28 #22Aвенджър няма как млад, колкото и талантлив да е, да направи такава кариера! В момента по света никой не коментира, че тази жена е била номенклатура, а че е първата жена и от България. Вчера дори казаха, че когато е обявена в България независимостта преди 101 г. отново е имало критици. Нашенска черта! Да живее България, само това мога да кажа!
Лаик
на 23.09.2009 в 12:59:00 #21ордер, спокойний, културний и обективний приятелю, все пак помисли си твоята дъщеря (или син) такъв професионален път ще има или ще кажеш, че вероятно е по-тъпа, та затова...
бай Иван
на 23.09.2009 в 12:55:23 #20Шуменец, Крадецът на ланчии Георги Боков не е неин син, а на брат й - Филип Боков. Съответно внук на Георги Боков - комунистически убиец и дългогодишен главен редактор на "Работническо дело".
отдалече
на 23.09.2009 в 12:50:49 #19червената пача няма да разочарова никого от тези дето я избраха. Ние не влизаме в сметката. Те червените, нас никога не са ни имали за хора.
Avenger_
на 23.09.2009 в 12:49:26 #18и как не те беше гнус да го препишеш това
Avenger_
на 23.09.2009 в 12:46:37 #17Пълни глупости. Ей тва социалистическата младеж от клуба в Карлуково много активна днес! Точно от такива ояли се дружинни като Бокова нито един млад , необременен и способен българин, завършил Международни отношения - не може да си намери никаква работа. Гордея се с много българи. Но всички те са станали нещо благодарение на собствени способности и упорит труд. С бивши некадърни комскомолски секретарки, пробутвани по шуробаджанашка линия, няма как да се гордея.
Шуменец
на 23.09.2009 в 12:40:29 #16Не може да е възпитала престъпник и да има добродетели за такъв пост...
отдалече
на 23.09.2009 в 12:40:09 #15червена пача!
Шуменец
на 23.09.2009 в 12:39:08 #14Заради сина и малко ми е трудно да се зарадвам на тази новина...
Змей Горянин
на 23.09.2009 в 12:38:18 #13Прави са онези, които твърдят, че в ада покрай казаните с българи, няма пазачи, защото те сами се дърпат вътре сами и не може да избягат. Това е национална черта и трябва да се отървем от нея, за да вървим напред. Разногласията са за трибуната на Народното събрание, а за всичко останало касаещо развитието и външната политика на България, трябва да има единство. Нека се поучим от гърците по този въпрос.
Avenger_
на 23.09.2009 в 12:34:41 #12АТАНАС Буров

Avenger_
на 23.09.2009 в 12:33:53 #11„От свиня сапун и от комунист власт не се взимат” Александър Буров
olebole
на 23.09.2009 в 12:31:50 #10Честито!!!!
Avenger_
на 23.09.2009 в 12:26:52 #9Не мога да се гордея с такива посредствени комсомолки, на които целият житейски път е проправен чрез шуробаджанащина и именно заради такива, нямат шанс младите и кадърни хора в България.
Avenger_
на 23.09.2009 в 12:21:42 #8да да, верваме ти. В другите бивши соц. страни поне имаше някаква лустрация
JedyMaster
на 23.09.2009 в 12:12:08 #7Не знам какъв е този негативизъм: ЕС и други организации са пълни с бюрократи от бившия соц номеклатурен апарат. Трябват години, за да се отървем от тях! Аз поздравявам Бокова в името на България!
nono
на 23.09.2009 в 12:07:44 #6Като спечели Бокова, спечели ли цял народ? от Иво Инджев ⋅ септември 22, 2009 ⋅ Коментирайте Сигурно е най-интересно за читателя да научи нещо от кухнята, в която беше сготвена, поднесена и накрая консумирана с небивал за България успех кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Но до българския склад с продукти на развития социализъм, отлежали за днешна употреба с десетилетия, нямам достъп. Предисторията е откровено политическа ( в какъвто и „чисто професионален контекст да ни я представят”) и всеки ще бъде прав да посочи тази връзка. Ето кратка биографична справка, разпространена от БГНЕС: Ирина Бокова завършва английската гимназия в София през1971 г. и „Международни отношения“ в МГИМО- Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. До 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН- Ню Йорк. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание. През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Същата година става и зам.-министър на външните работи. През 1996 г. Бокова е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов (БСП), губят изборите. Същата година става първи зам.-министър на външните работи. От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от „Коалиция за България“. От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. Противниците на комунизма у нас , пострадали лично или по семейна линия, сигурно са възмутени. Техните съмишленици, които са станали такива по убеждение ( а не по рождение) по доста по-сложен път по метода „проба-грешка”, също. Дошло ли е времето да си кажем по този повод някои истини? Може би най-краткият и верен (според мен) коментар от (претенциозно) геополитическо естество е: цената за мирното развяване на бялото знаме от СССР и неговите червени сателити е запазването на привилегиите на определена избрана прослойка от комунистическия елит, която сама наричаше себе си „номенклатура”. Не знам доколко Горбачов и Буш са се договорили за това в Малта, както усилено се спекулира. Но знам със сигурност, че този разговор през изминалите близо две десетилетия съм го водил с доста представители на западни държави, някои от които високопоставени. Ако в дадена бивша комунистическа държава обществото не проявяваше борбеност да промени радикално статуквото, Западът приемаше за нормално да сътрудничи с „реформаторите” сред бившите комунистически партии. Близо 14 години по-късно мога да си позволя да цитирам поне един разговор от този род. С посланика на ФРГ в София Петер Мецгер започнахме спор. Случи се на националния празник на страната му по време на прием в самото посолство. Той защитаваше пламенно политиката на Жан Виденов, включително за преговорите с НАТО под фалшивото българско мото „интензивен диалог”. С цитати и примери му доказвах обратното и получих в разгорялата се дискусия (вече на висок тон) подкрепата на растящ кръг присъстващи гости на приема от различни националности. Посланикът обаче беше непреклонен – сам срещу всички, защитаваше тезата си. Както много други подобни нему той смяташе, че хората на Виденов са единствените в България, които знаят как се управлява държава и това явно му стигаше. И до днес се чудя дали и как този човек работи на високо дипломатическо ниво в държава като Германия, след като събитията доказаха буквално месеци по-късно по крещящ начин до каква степен управлението на Виденов е пълен провал. Това беше обаче последният прием в германското посолство, на който съм канен. Участвал съм в доста сценки като описаната по-горе и съм се убедил, че антикомунизмът ни не е никакъв фактор в решенията, които другите взимат за нас. Кой ли е подкрепил Ирина Бокова? Северна Корея и Куба ли? Нищо подобно. Според египетския вестник „Ал Ахрам”, един от най-влиятелните в арабския свят, САЩ са агитирали зад кулисите за нейната кандидатура. Презумпцията е, че нейният египетски конкурент е разгневил Запада с антисемитски изяви повече, отколкото Бокова с комунистическата си биография. Ако беше толкова просто това уравнение обаче, защо тогава западняците не си утвърдиха типичен свой представител като г-жа Валднер, която се оттегли сама след първите три тура от гласуването и то само на един глас разстояние след Ирина Бокова? Светът осъмва с новината, че една българка, първата жена в историята на организацията, чрез гласуване в най-голямата и влиятелна световна организация ООН оглави нейната престижна дъщерна фирма ЮНЕСКО ( а не според щастливата рулетка на ротацията, какъвто беше случая с шанса за Стоян Ганев да оглави за цяла годна като външен министър на България Общото събрание на ООН). И сега какво се получава- излиза, че да си антикомунист у нас и да си против успеха на Бокова означава да си срещу това България да има на върха на ЮНЕСКО свой сънародник! А тя е там не по волята на нас, българите. Дори обратното- за нея лобираше лично президентът Първанов, когото мнозина от нас трудно понасяме. Ако тя е спечелила, то същото може да се каже и за него- независимо дали ни харесва, или не. Стигаме до неумолимия въпрос: трябва ли да приемем успеха на Ирина Бокова като успех за България при положение, че не харесваме политическата й кариера? Казусът е без прецедент през последните 20 години. За около година и половина в този блог имам 787 собствени публикации. Рядко, да не кажа никога, завършвам коментара си с „отворен финал”, който звучи удобно двусмислено ( от рода на „бъдещето ще покаже”, което може да се пришие на всяка дописка с претенцията да бъде анализ). Признавам, че се изкушавам да направя изключение. Но си представих за миг какво бих направил, ако срещна Ирина Бокова ( която познавам само от публичните й изяви). Бих я поздравил. Това
JedyMaster
на 23.09.2009 в 12:04:27 #5Поздравление! Египетския кандидат сам си изяде кандидатурата, като каза, че би изгорил всички еврейски книги в Египет. Май е забравил, че евреите владеят света! Аз за това искам едно малко в по-мек вариант - Крайно решение на еврейския въпрос.