След вчерашното заседание на Европейския съвет препечатваме коментара на Светослав Терзиев, публикуван във вестник "Сега":

борисовПомните ли равния старт в зората на демокрацията, след като вече бяха раздадени милионите на когото трябва? Тогава народът загуби на мига националното първенство, но премиерът Бойко Борисов сега му дава втори шанс - да участва в европейско първенство. На Европейския съвет в Брюксел той обеща България да се включи в "Пакта за конкурентоспособност", който напоследък получи названието "Пакт за еврото плюс" (за да не се смесва с първия злополучен пакт за еврото, известен като "Пакт за стабилност и растеж").

Чрез него ще застанем на равен старт с държавите от еврозоната, които иначе ни смятат за икономически негодни да въведем общата европейска валута. Борисов е убеден, че в честното състезание ще докажем колко несправедливо ни дисквалифицират и сетне ще получим покана да влезем в техния клуб. Иначе сме щели да изпаднем, щом Европа превключи на по-висока скорост.

Без да разбира за какво става дума, премиерът прочете в Народното събрание преди отпътуването си завчера за Брюксел съобщение до депутатите, подготвено му от юристи, с което се подсигури срещу атаки, че самоволно поема дълготрайни ангажименти от името на държавата. Съобщението съдържаше справка за плюсовете от участието ни в "Пакта за еврото плюс" и не казваше нищо за минусите.

Три часа по-късно Борисов кацна в Брюксел, където улиците бяха блокирани от демонстранти, опънали големи плакати точно пред сградата на Европейския съвет с протести срещу минусите на пакта. Там обикновените граждани бяха по-добре информирани дори от нашите депутати, които мигаха неразбиращо за какво ги агитира премиерът.

"Пактът за еврото плюс" бе съчинен в края на миналата година от френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел, след като се видя, че много страни не спазват ангажиментите си, поети чрез беззъбия "Пакт за стабилност и растеж". Затъналите в дългове и в бюджетен дефицит държави от южната дъга на ЕС заедно с Ирландия предизвикаха просветление у главните кредитори в еврозоната, че не може да има стабилност на общата валута, без да има обща принудителна регулация.

Саркози и Меркел измислиха "Пакт за конкурентоспособност", който в началото на февруари бе представен като творба на Работната група на Ван Ромпой (председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой), за да не изглежда като френско-германски диктат над по-малките държави. Водещият принцип в него е "равнение по най-добрите", т.е. по най-конкурентоспособните държави.

Равнението ще се прави по три критерия: първо, цена на конкурентоспособността, измервана чрез цената на труда в зависимост от производителността; второ, стабилност на държавните финанси чрез особено внимание към държавния дълг; трето, задължително минимално равнище на инвестиции в наука, образование и инфраструктура.

За изпълнението на критериите ще се прилага програма от шест точки, която изисква:

1. Премахване на индексацията на заплатите според инфлацията.

2. Взаимно признаване на дипломите и квалификациите, за да се насърчи движението на работната сила.

3. Въвеждане на единна основа на корпоративния данък.

4. Обвързване на пенсионните системи с изменящата се продължителност на живота.

5. Включване в конституциите на "алармиращи механизми срещу дългове".

6. Въвеждане за банките на национални режими за управление на кризи.

Нарушаването на критериите и програмата ще задейства санкции, които ще се изразяват в глоби според брутния вътрешен продукт. България, която по заплати и производителност е на последно място в ЕС, се нарежда сред отличничките по финансова дисциплина, защото нито е затънала в държавен дълг над пределните 60% от брутния вътрешен продукт, нито е надхвърлила с много границата от 3% на бюджетния дефицит, които са главните показатели на досегашния "Пакт за еврото", погазен от разпусналите се държави.

Нейното старание, разбира се, произтича от възпитателните мерки на валутния борд и е за сметка на жизненото равнище. Когато Борисов се среща с колегите си в Европейския съвет, скришом се гордее, че българският народ е научен да гладува и кротува, докато другаде правителствата се клатят от улични протести при всяко посегателство над жизненото равнище.

Вярно е, че България не бива да се отдалечава в периферията на ЕС и трябва да участва във вземането на всички важни решения. Сегашната система на френско-германско договаряне зад гърба на другите и затваряне на дебатите в рамките на еврозоната наистина е първообраз на Европа на две скорости. Но когато се стреми да не изостане, България трябва да е наясно какво рискува.

Борисов обеща на депутатите да не се държи като своите "yes"-предшественици, а да брани малкото предимства на държавата. Едно от тях е ниският корпоративен данък от 10%. Той е предпоставка за привличане на чужди инвестиции. Само че Германия, Франция и други развити държави нямат интерес да насърчават изтичането на собствени капитали и изнасянето на производства в държави като България.

Хармонизацията на корпоративните данъци вероятно няма да се ограничи само до основата, както се обещава, а ще се пренесе и върху ставката (процента), което личи от натиска върху Ирландия, чийто корпоративен данък от 12,5% боде очите на Саркози и Меркел. Нейният премиер Енда Кени се съпротивлява героично, макар че Париж и Бон го заплашват с по-неблагоприятни лихви по спасителния пакет от 85 млрд. евро, който му отпуснаха миналата година. Ако ставаше дума само за данъчната основа, нямаше да наблюдаваме такова извиване на ръце.

Вторият голям риск е  застопоряването на България на дъното на доходите. Тя е в омагьосан кръг, защото отвореният европейски пазар изравнява цените на стоките, които макар и с голямо закъснение дърпат нагоре и заплатите въпреки ниската производителност. Ако се премахне индексирането според инфлацията, заплатите ще се заковат трайно на сегашното равнище, защото докато работодателите имат възможност да използват евтина работна ръка, няма да правят инвестиции в по-производителни технологии. Безплатният труд си е съвсем ефикасен.

Що се отнася до пенсиите, които са срам за държава от ЕС, равният старт също не ни обещава нищо добро, защото идеята е пенсионната възраст в Европа постепенно да се вдигне до 67 години. По този начин в България почти ще бъде отменено пенсионирането за мъжете, които доживяват средно до 68-69 години. Жените ще запазят някакъв шанс, но в твърде напреднала възраст.

България влезе в ЕС заради надеждата да получи подкрепа за ускорено развитие и догонване на по-богатите държави. Принципът за "равнение по най-добрите" означава точно обратното по замисъла на Франция и Германия, защото изисква игра по техните правила и отмяна на всякакви бонуси, за да не се нарушава "равенството" по конкурентоспособност.

Това е като равния достъп до медицински грижи в ЕС: всеки има право да се лекува навсякъде, но разходите му се покриват от националните здравни системи според собствените им тарифи. Българинът може да се лекува във Франция и Германия, но държавата му покрива нищожна част от сметката, която стига само колкото лекарите там да му кажат едно "добър ден". Останалото доплаща сам. В същото време французинът може да се лекува спокойно в България със своята осигуровка, от която остава и ресто за държавата му.

Както излиза обикновено - равни сме, но някои са още повече. Последиците са предвидими. Пактът ограничава заплатите и пенсиите, но не пречи с нищо на цените, нито пък задължава с нещо работодателите да повишават производителността чрез нови технологии. В държави, където заплатите са 10-15 пъти по-високи от българските, а разликата в пенсиите е още по-голяма, дисциплиниращите мерки ще са като подръпване на ухо. У нас ще се пристъпи направо към рязане на уши и глави.

Ако се чудите защо все пак куцият Борисов отиде на това европейско първенство, ето отговора: защото лично на него му е изгодно. Той можеше да поиска смекчаване на мерките, както направи Дания за индексацията на доходите, но се направи на разсеян. Когато утре някои започнат да шумят по улиците, че цените растат, а заплатите не помръдват, той ще има за извинение не само Станишев и Кадафи, които не са големи авторитети, а ще се оправдава с Европейския съюз.

Както сега казва за акцизите върху горивата, че от тях няма мърдане, защото са фиксирани на минимална граница от ЕС, същото ще става и за доходите. От Борисов може и да се отървем след някоя и друга година, но от мъките няма да има отърваване, защото всеки следващ пълномощник на олигархията ще се възползва от същото оправдание, обслужвайки приятелите си, които го слагат на власт.