"Разделението в обществото за влизане в еврозоната и приемане на еврото като национална валута се подклажда от политически сили водени от тясно партийни мотиви. Трябва да положим истински усилия, защото политиците сме длъжници на обществото, за да разсеем страховете от еврото чрез адекватна информационна кампания." Това заяви вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров след среща с четирите работодателски организации на тема "Предизвикателствата пред страната за влизане в еврозоната".
Той увери, че черните сценарии, които се чертаят от опозиционните партии в Народното събрание, няма да се случат.
Зафиров обясни, че срещата е по тема, която вълнува в обществото. "В парламента съществува широк консенсус по приемане на еврото, но като че ли в обществото нещата не стоят по същия начин", посочи той.
"Конвергентният доклад не бива да изненадва никого, защото това е дълъг процес. Дебатът не е дали България да влезе или да не влезе в еврозоната, но е важно да се подготвим за предизвикателствата на българската икономика по сектори. Гражданите ни заслужават да знаят какво точно ги очаква", коментира Зафиров.
Председателят на парламентарната група на "БСП - Обединена левица" (БСП-ОЛ) Драгомир Стойнев заяви, че притеснението на гражданите идва от спекулата с въвеждането на еврото.
"От еврото нито българския народ ще обеднее, нито ще забогатее", отсече Стойнев и добави, че след излизането на конвергентния доклад правителството ще излезе с мащабна информационна кампания.
Председателят на асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев заяви, че участието на България в еврозоната е една от националните задачи.
"Година след година се поставя от една страна желанието на работодателите да работят за еврозоната. Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. е реална и потенциална дата. Бизнесът има готовност за членство на България в еврозоната", увери Радев.
Той добави, че участието на България в парични съюз не може да е национална цел, а благоденствие и развитие на едно проспериращо общество.
Работодателите са готови на проактивно участие в процеса по влизане на България в еврозоната.
Добри Митрев от Българската стопанска камара (БСК) заяви, че стопанската камара също е готова за влизане на България в еврозоната.
"Българските бизнес от години работи с еврото, която е една от най-стабилните валути в света. Над 80% от хората в Европа се доверяват на еврото, а за целия ЕС процентът е над 70%", отчете Митрев.
По думите му данните показват, че инфлацията не идва чрез въвеждане на една или друга валута, а е следствие на причини като несигурността, конфликтите, пандемията и други.
"Ако се направи справка ще се види, че най-високият процент на инфлация не е на страните от еврозоната, а тези, които не са влезли в еврозоната", изтъкна Митрев. Според него българите и сега разполага с евро в джобовете си.
"Ние имаме фиксиран курс за еврото от 1997 г. и няма промяна в него. Това, което трябва да ни притеснява е дали няма да изпаднем от валутния борд, а не дали приемем еврото", предупреди председателят на БСК. Той не подценява страховете, които провокират политиците сред хората, като разяснителната кампания за еврото и как ще се извършват разплащанията през следващата година, основна роля има държавата.
Васил Тодоров, главен секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заяви, че БТПП и към настоящия момент провежда анкета за еврото.
Според анкетата на БТПП над 65% от компаниите са готови да приемат еврото. Един от минусите, които се споменава е, че няма достатъчно добра информационна кампания. На следващо място в проучването другото притеснение, което споделят компаниите е как ще бъдат променени софтуерите.
"При една по-активна кампания могат да бъдат преодолени страховете на хората", каза още Тодоров.
Зам.-изпълнителният директор на КРИБ Боян Николаев призова да има информационна кампания за въвеждане на еврото.
еврозоната не е общност на висока инфлация и цени, а общност на икономика със стабилни цени и умерена инфлация, според него.