БСП събра подписите, необходими за сезиране на Конституционния съд с искане за касиране на президентските избори. Това съобщи в кулоарите на НС Михаил Миков от БСП.

Припомняме, на 8 ноември левицата съобщи, че започва консултации за събиране на подписи за сезиране на Конституционния съд за законността на изборите за държавен глава.

Мотивите са поместени на 17-18 страници. Сред тях са забранителните списъци, прозрачните бюлетини, участието на министъра на вътрешните работи в предизборния щаб на управляващата партия.

Това са все сериозни мотиви, изтъкна Миков.

71 народни представители са се подписали под мотивите - от Коалиция за България, от ДПС, Атака.

Законът е разписан, имат право, нищо лошо да се е случило. С тези думи зам.председателят на парламента Анастас Анастасов коментира събраната подписка от опозицията.

"Мисля,че г-жа Цецка Цачева беше най-права миналата седмица като каза: изборите приключиха в досъдебната им фаза, отсега нататък започва съдебната", посочи депутатът от ГЕРБ. Всеки има право да подаде жалба и ако жалбата е допустима съдът ще разгледа делото, ще вземе решение, заяви още Анастасов.

Лично притеснение нямам и едва ли парламентът е органът, който да прецени какви нарушения в процедурата, които ще бъдат отсъдени от съда, заяви още той.

В мотивите си опозицията подчертава, че в много избирателни секции броят на избирателите е надхвърлял законоопределения брой от 1000 души. Имало е секции, в които са гласували 1200 души.

Гласуванетои на 1000 души в рамките на изборния ден - 13 часа, означава около 42 секунди за всеки избирател - за влизането му в секцията, сверяване на самоличността, отбелязването му в протоколите, полагане на подпис в списъците.

Опозицията настоява КС да назначи експертиза, която да изчисли дали, с оглед технологично необходимото време за гласуване на един избирател, е възможно в една избирателна секция да гласуват 1000 избиратели, при едновременно провеждане на избори за президент и вицепрезидент и избори за общински съветници и кметове, в рамките на изборния ден.

В мотивите е отбелязано, че при прозвеждането на изборите за президент и вицепрезидент изборната администрация "поради ниско ниво на компетентност и липса на адекватно обучение", в нарушение на разпоредбите на Изборния кодекс, масово отказвала вписване на избиратели в изборния ден и по този начин възпрепятствала правото им на избор.

Недопустимо е и противоречи на принципа на правовата държава и политическия плурализъм организаторът (ръководителят на предизборният щаб) на изборите на една политическа сила да е натоварен и с осигуряването на обществения ред и охраната на изборните секции (включително и опазването на книжата и бюлетините, които в определен период се намират единствено под контрола на МВР) и комисии, и да осигурява охраната на превоза на избирателните книжа и използваните в изборите бюлетини, смятат вносителите.

Всички действия на СИК след 20.00 часа по повод регистриране и гласуване на избиратели са недействителни според вносителите. Крайният резултат от това решение на ЦИК според тях е съществено опорочаване на изборите за президент и вицепрезидент на републиката.

Към днешна дата продължава да не е налице законосъобразно обявен край на изборния ден по отношение на първи тур, което на свой ред означава, че вторият тур на изборите е проведен преди да е обявен правно валидно краят на изборния ден на първия тур, твърдят още вносителите на иска до КС.