Бюджет 2026: Какво предлага Министерският съвет

Правителството одобри проекта на държавния бюджет за 2026 г., който предвижда икономически растеж, ограничаване на дефицита и значително увеличение на доходите и социалните разходи.

Документът е подготвен в контекста на въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., като всички параметри са разчетени в европейската валута, посочват от Министерския съвет. 

Според заложената макрорамка икономиката на България се очаква да нарасне с 2,7% догодина, а средногодишната инфлация да остане 3,5%. Дефицитът по консолидираната фискална програма е фиксиран на 3% от БВП, като държавният дълг се прогнозира да достигне 37,6 млрд. евро или 31,3% от БВП.

Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. ще бъде 620,20 евро (1213 лв.), което представлява увеличение от 12,6%. Тази промяна се очаква да засегне около 600 хиляди работещи.

Правителството планира и общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 5%, като в някои сфери ще се приложат по-високи ръстове според нормативните регулации.

Правителството предвижда и увеличение на възнагражденията в няколко публични сектори - образование, здравеопазване, сигурност и висше образование. Заплатите на педагогическите специалисти отново трябва да бъдат поне 125% от средната за страната.

Обновена

Желязков: Добър ли е бюджетът - не. Но е единственият възможен

Бюджет 2026 предвижда ръст на икономиката до 2,7% и дефицит от 3% от БВП

Сериозни промени се планират и в осигурителната система. Вноската за фонд "Пенсии" се увеличава с 2 процентни пункта от 2026 г., а максималният осигурителен доход става 2 352 евро. Средната пенсия догодина се очаква да достигне 541,20 евро, като всички пенсии ще бъдат осъвременени от 1 юли по "швейцарското правило" с около 7-8%.

В приходната част на бюджета правителството се фокусира върху увеличение на данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове от 5% на 10%. Разширява се фискалният контрол върху рискови стоки, задължително електронно отчитане на продажбите и поетапно повишаване на акцизите върху тютюневите изделия.

Облагането на хазартните оператори също се увеличава - променливата част от налога се повишава от 20% на 25%. Мярката се очаква да донесе по-високи приходи и да създаде по-строга регулация в сектора.

Разходите за 2026 г. възлизат на 45,8% от БВП, като капиталовите инвестиции достигат 7,76 млрд. евро. Предвиждат се значителни средства за общински проекти, финансирани чрез Българската банка за развитие, както и увеличени трансфери за образование, култура, социални услуги и здравеопазване.

Желязков: Няма да допуснем дългова спирала

Премиерът е категоричен, че бюджетната процедура не е блокирана и властите се отнасят много отговорно към ситуацията

Здравната каса ще разполага с бюджет от 5,57 млрд. евро - с 15% повече спрямо 2025 г. Здравноосигурителните плащания нарастват с близо 450 млн. евро, а болниците ще получат допълнителни 260 млн. евро трансфер от държавата. 

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 9,9 % ръст.

Нов момент в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидените в приходната част трансфери от централния бюджет в размер на 260 000, 0 хил. евро съгласно чл. 23, ал.1, т. 12 от Закона за здравното осигуряване. Средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения съгласно чл. 80б, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като Българският лекарски съюз и НЗОК договарят разпределението на средствата, с изключение на средствата по чл.7, ал. 3.

Министерският съвет прие и Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 г., както и нормативите за обществените медии.

За 2026 г. цената за час програма на БНТ е определена на 1 378 евро, а на БНР - 345 евро.

Правителството подчертава, че проектобюджетът за 2026 г. следва целите за финансова устойчивост, предвидимост и подкрепа за ключови публични политики в условията на преминаването към единната европейска валута.

Впоследствие от Министерския съвет съобщиха, че приетите днес три законопроекта - за държавния бюджет, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 година, са внесени в Народното събрание.

България е страната в ЕС с най-голям спад на индустриалното производство

На годишна база спрямо септември 2024 г. то е намаляло с 5,6%