Народното събрание задължи Министерството на регионалното развитие и благоустройството да внесе в Министерския съвет за разглеждане и приемане Национална жилищна стратегия 2025-2050 г., заедно с план за действие, в 9-месечен срок.
Това решиха депутатите от Комисия по енергетика, съвместно с Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове. Задължава се още Министерството на регионалното развитие и благоустройството да изготви средносрочна програма с обезпечено финансиране за реализация на инвестиции, свързани с енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната, в 3-месечен срок от влизане в сила на това решение. Средносрочната програма следва да обезпечи финансирането и гарантира реализирането на всички оценени проектни предложения, включени в резервния списък по процедура. Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд — ЕТАП от Националния план за възстановяване и устойчивост. Зеленият преход към чиста енергия, редуциране на емисиите парникови газове и намаляване на енергопотреблението, ще е темата на следващите десетилетия. Европа си е поставила амбициозни цели за декарбонизация и нулеви нетни емисии до 2050 година, които изискват максимални усилия и координация между институциите, бизнеса и обществото като цяло, според вносителите от ГЕРБ.
През последните 2 десетилетия страната ни извървяла дълъг и нелек път за намиране на законодателни, институционални и финансови решения, с които да фокусира политиката за енергийна ефективност и да я направи един от основните приоритети във всички сфери на обществено икономическия ни живот. По отношение на взаимовръзката й с политиката за развитие на жилищния сектор беше намерен правилният подход със създаването и изпълнението на няколко национални програми за подобряване на енергийните характеристики на сградния фонд (наред с редицата законодателни мерки през този период). Като се започне от проекта "Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищи сгради" на ПРООН, премине се през проекта "Енергийно обновяване на българските домове", финансиран по Оперативната програма "Регионално развитие 2007-2013" и се стигне до най-мащабния инструмент за реализиране на политиката за повишаване на енергийната ефективност на жилищния фонд в страната, а именно Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Голямото предизвикателство пред нашето общество в средно- и долгосрочен план е да се даде верен отговор на въпроса "как да бъдат продължени мерките и ускорени темповете на енергийно обновление въз основа на дългосрочен стратегически подход?". Понастоящем в България няма действаща актуална Национална жилищна стратегия. Последната приета такава е от 2004 г., която по никакъв начин не отговаря на съвременните условия и предизвикателства. Националната жилищна стратегия трябва да има за цел да отрази състоянието и проблемите на жилищния сектор и да определи стратегическите цели на жилищната политика в страната ни до 2050 г.
При изготвянето на стратегията е необходимо да се вземат изходните данни от последното преброяване на населението и жилищния фонд от 2021 г., които ще дадат насока за дефиниране на нуждите и възможностите за реализация на нови политики през определения период. Основните проблеми, на които е важно да се акцентира в нея, са: остарелият, неподдържан и нуждаещ се от системен ремонт и обновяване на жилищния фонд, рискът от конструктивни проблеми в част от сградния фонд, все още високата енергоемкост на съществуващия сграден фонд и ниския комфорт и нездравословни условия на обитаване в част от него.
С финализирането на програмата за саниране в обществото се породи напрежение и усещане за несправедливост, тъй като кандидатстващите са вложили лични средства за енергийните обследвания на жилищни си сгради, отговарят на зададените условия, преминали са цялото кандидатстване, но за тях няма осигурен ресурс, според депутатите от ГЕРБ.
USD
CHF
EUR
GBP
