Планът за възстановяване поощрява неефективното харчене на евросредства. Това е един от изводите на онлайн дискусия, организирана от "Демократична България", посветена на темата за финансовите инструменти в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост.

Предвиденият в проекта на национален план за възстановяване и устойчивост на България модел на финансиране не води до създаване на реална икономическа или социална стойност. Той поощрява неефективното харчене на европейски ресурси, което пречи на развитието на България, смятат повечето от участниците в онлайн дискусията, посветена на финансовите инструменти за реализация на целите на Плана. 

В разговора участваха и евродепутатът Радан Кънев, съпредседателят на "Зелено движение" Владислав Панев и Юлиана Николова, директор на портал "Европа" и фондация "Център за модернизиране на политики".

"Това, което виждаме е един план, който не просто има големи пропуски в структурите си. В него отсъства политиката, дългосрочната стратегия, визията за стратегия. По общи наблюдения половината от него отива за строителство, защото от това включително можем да крадем. И не се правят никакви усилия да се мине към философията, която мобилизира допълнителен ресурс от частния сектор, допълнителни инвестиции", заяви Христо Иванов.

Участниците в дискусията коментираха, че в Плана няма и намек за плавно преминаване от грантове и субсидии към финансови инструменти и гъвкави кредитни механизми. Това според тях е пречка пред изпълнението на ефективни проекти, които да създадат реална добавена стойност за българската икономика.

"Еврофондовете често са зло и не може политиката на властта да се върти около тях, както наблюдаваме от 2007 г. насам. Те могат да са полезни, но могат и да установяват монополи, да помагат на автократи да узурпират властта за години напред, да купуват медии - това го виждаме в България. Няма държава, която да е станала богата с безплатни пари. Това е вредно пристрастяване, защото кара десетки хиляди умни хора да се занимават с писане на глупави проекти, вместо да създават полезни продукти", заяви Владислав Панев.

Според Радан Кънев е необходим анализ на пораженията, нанесени на икономиката от коронавируса, и реализация на последващите мерки повече с финансови инструменти, а не с преки грантове. По думите му на грантове може да се заложи в тези сфери, които пряко са насочени към хората, включително образование.

Според Юлиана Николова логиката на Плана е - дават се едни пари, които трябва да бъдат усвоени. Не се мисли какви са нуждите на България, какви са целите и за тях да се търси финансиране.

"Изискването към документа е да има реформи. Аз си направих труда да изведа реформите в този план и трябва да ви кажа, че е жалка картинка, повече от жалка. Според този план здравеопазването ни не се нуждае от реформа", заяви Николова.

Тя посочи, че въпреки че коронакризата показа пробойни в системата на здравеопазването, в плана не се предвижда реформа на системата за доболничната помощ например.

Според нея основен недостатък на планиращата администрация е, че не може да говори с частния сектор. Като пример тя даде темата за кръговата икономика, която в Плана е обхваната чрез начини за стимулиране на държавната НЕК или МВР, но не и към бизнеса, Юлиана Николова.