Възможност за назначаването на служебен защитник, ако адвокатът по делото отсъства, предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Целта е да се ограничат случаите на отлагане на дела, поради отсъствието на адвокати.

На извънредно заседание Народното събрание разгледа на първо четене 6 законопроекта за изменение на кодекса, съобщи БНР.

Един от текстовете, които касаят назначаването на служебната защита, е залегнал в проекта на независимите депутати Елеонора Николова и Мария Капон.

Той предвижда съдът да назначава служебен защитник, ако адвокатът по делото не се яви и няма възможност да бъде заменен с други.

В проекта на Министерския съвет пък е записано - служебен защитник да се назначава само когато делата са от значим обществен интерес, наблюдават се от прокуратурата и се отчитат пред Европейската комисия.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков, който участва в дискусията, даде пример с делото срещу Будимир Куйович. То е отлагано 6 пъти заради неявяване на защитата.

Министър Миков постави и още един въпрос: "Хиляди са колите, които са по паркингите на сградите на МВР. След като има всичките възможности да бъдат закрепени техните данни и да се ползват за доказване на определени обстоятелства, 5-10 години седят, прораснали с дървета".

Във връзка с това промените в НПК предвиждат иззетите като веществени доказателства предмети да могат да се отнемат в полза на държавата, ако една година след приключване на наказателното производство, те не бъдат потърсени.