Депутатите се захванаха с първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и група народни представители.

Преди народните представители да се захванат с промените в Основния закон, от дневния ред на парламента отпадна блиц контрола. Предложението направи председателят на парламентарната група на ГЕРБ/СДС Десислава Атанасова, което бе подкрепено от депутатите, макар и със съпротивата на БСП. 

Също така депутатите отхвърлиха предложението на парламентарната група на "БСП за България" дебатът за промени в Конституцията да се излъчва пряко по БНТ и БНР. Народните представители гласуваха с 65 гласа "за", 62 гласа "против" и 71 гласа "въздържали се". Председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски запита депутатите дали наистина искат да скрият от българските граждани дебатът за промени в Основния закон и предложи направо да се закрие заседанието, за да може българските граждани да не чуят нелепите предложения на властта.

Съпредседателят на ПП/ДБ Христо Иванов посочи, че реформата започва с промяната в Конституцията, но не завършва с нея. След промените в Конституцията ще трябва да бъдат избрани новите състави на органите на съдебната власт, после ще трябва работа по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), може да се започне разговорът за ограничаване на формализма в наказателния процес, обясни той от трибуната на Партийния дом, където представи духа и целите на промените.

По думите му проектът за изменение в Конституцията постига няколко цели: да се постигне европейският стандарт за независимост на съда, да има деполитизирана, независима, отчетна и ефективна прокуратура и разграждане на модела на служебните кабинети. Ако Народното събрание се ангажира, че Конституцията ще бъде променена, ще започне работата и по уточняването на текстовете. Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани, увери Христо Иванов. Той призова съдебната власт, адвокатурата и прокуратурата да работят по конкретни текстове, за да се изработи проект, който да постигне целите.

Днес се прави опит да се прогласи истината, че в основата на правосъдието, стои независимият и безпристрастен съд. Преди да има такъв съд, трябва да се осигурят конституционните реалности. Законът трябва да бъде приложен такъв, какъвто е независимо кой се изправя пред съда, настоя той.

България е страната с най-много наблюдения и мониторинги на ЕС в областта на правото, както и страната с най-много санкции, наложени по "Магнитски". Това не е личен казус, а проблем на суверенитета на България и означава, че партньорите ни нямат доверие, настоя още Христо Иванов. Това, което трябва да направим, е да затворим един източник на дългогодишна нестабилност в България. Когато в една страна няма доверие - вътрешно и външно, това се изражда в постоянни политически кризи, изтъкна той. Българската политическа система е преследвана от карма от невъзможността да се реши корупцията по един системен начин, добави Христо Иванов, според когото депутатите нямат обективен механизъм, който да се ползва с доверие от цялото общество. Докато не завършим изграждането на българското правосъдие, не можем да постигнем базова политическа стабилност и легитимност в институциите, допълни Христо Иванов.

Иванов предложи няколко тези - депутатите да си поговорят за големите цели и измененията, които се предлагат в Основния закон. В политическите цели трябва да се изхожда от една древна сентенция, че "Правосъдието е в основата на държавността". Трябва да завърши консолидацията на българския суверенитет и стабилизацията на парламентарната република в България, призова Иванов.

Водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, се отнасят до функционирането на съдебната власт в България. Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на ВСС съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право.

Осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена.

ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха проекта си за промени в Конституцията

ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха проекта си за промени в Конституцията

И трите политически сили са се обединили около идеята 24 май да замени 3 март като национален празник

Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като замисълът на това е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, приложен към кадровия орган на същите, не е приложим по отношение на Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде съставен от десет членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите предвиден в законопроекта.

Парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в периода на предизборната кампания. Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът да има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност.

Ключов елемент от предложените изменения в Конституцията е реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото и нейната ефективност. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата чрез измененията в чл. 126 от Конституцията на Република България.

Предложенията в Конституцията целят укрепване правата на гражданите чрез разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, като се дава възможност на всеки съд, независимо от това на каква инстанция се намира съответното дело, да повдигне въпрос за съответствие на действащ закон с Конституцията на Република България. В заключение заместник-председателят на комисията акцентира, че за първи път се предлага уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин, при определени условия, да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Засипаха с критики проекта на промяна на Конституцията

Засипаха с критики проекта на промяна на Конституцията

Промените няма да минат през бързата писта