ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха проекта си за промени в Конституцията

Парламентарните групи на ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС внесоха в деловодството на Народното събраниеобщ проект за промени в Конституцията. От трите парламентарни групи в деловодството с проекта за промени в Основния закон влязоха председателят на парламентарната група на ГЕРБ/СДС Десислава Атанасова, бившият правосъден министър и настоящ депутат от ПП/ДБ Надежда Йорданова и депутат от ДПС Ертен Алисова.

Журналисти не бяха допуснати, а само фотографи и оператори.

Политическите партии, които застанаха зад проекта за промени, дадоха отделно брифинги и не застанаха заедно зад микрофоните на трибунка в Народното събрание.

Проектът за промени в Конституцията е подписан от 166 народни представители от ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС, съобщи на брифинг веднага след внасянето на проекта в деловодството Христо Иванов. Като цяло всички промени, "с нюанси", са дело именно на ПП/ДБ, изтъкна още той - разделянето на ВСС на такъв, съставен само от съдии и прокурорски съвет, намаляване на правомощията на главния прокурор.

"В тези текстове има някои нюанси спрямо това, което бе представено в неделя, но като цяло ние сме удовлетворени в много висока степен, разбира се, със съзнанието, че става дума за законопроект, който ще мине на 3 четения, ще има дебат, ще има усъвършенстване на текстовете", каза Иванов.

И трите политически сили са се обединили около идеята, лансирана от ПП/ДБ, 24 май да замени 3 март като национален празник. "Това не е просто въпрос кога да е националният празник на България, тук вкарваме духа на знанието, на просветата, на писмеността, да бъде водещото за следващите поколения. Искам децата ми и децата на всички българи да знаят, че са потомци на просветители", изтъкна на свой ред Кирил Петков.

Сърцевината на промените в Конституцията е съдебната реформа, дебело подчерта Атанас Атанасов. И още - формулата за промяна на института на служебното правителство била много успешна.

Съдии и прокурори против разделянето на ВСС и дълбоко пипане в Конституцията

Проблемите се дължат на човешкия ресурс и кадровия потенциал

Припомняме, че първоначалната идея бе при сваляне на редовен кабинет той да остане като служебен и да организира изборите в едномесечен срок. В преработения вече вариант разстановката е следната - президентът трябва да избира между шефа на БНБ, този на Върховния касационен съд и председателя на Народното събрание.

В общият проект заляга и възможността всеки гражданин да може да сезира Конституционния съд. Освен това - такова право ще има и всеки съд в Републиката, когато сметне за уместно.

"С ДПС и ГЕРБ сме били опоненти, включително и по тези теми. Това, че днес успяхме да намерим съгласие, се дължи на сериозна еволюция, която не се е случила за една седмица или за няколко месеца. Става дума за дълъг процес, в който всеки е извървял своя път. Това, което за нас е важно, е, че в крайна сметка всички основни очаквания както на българското общество и международните ни партньори, са залегнали в този процес. Това, че го правим с политическите сили, които са ни били сериозни опоненти, се надявам да бъде залог изобщо за политическата култура на страната ни. Това, разбира се, зависи от това какво ще видим в Държавен вестник, предстоят няколко четения и дебати по идеите", изтъкна още Христо Иванов.

Пак нямало смисъл Румен Радев да показва своя проект за Конституция

Александър Маринов: това „враждебно мнозинство“ нямало и да обърне внимание

А с оглед на това, че съдебната реформа е основата на промените в Конституцията, готови ли са ПП/ДБ да отстъпят от идеята си за 24 май като национален празник, за да получат по-широка подкрепа извън ГЕРБ и ДПС, за да мине "по бързата писта" промяната във върховния закон, събирайки над 180 гласа?

"Готови сме да обсъждаме, да търсим широко съгласие, но не за да правим компромиси и не в името на бързината. Защото и бавната писта съответства на политическия прозорец, който имаме. Така че търсенето на съгласие ще бъде заради самото съгласие", отговори на въпрос на News.bg Иванов.

На мисълта обаче, че именно частта с промяната на националния празник е оставена като залог при търсенето на по-широка подкрепа, навяха коментарите от страна на другите две партии, стоящи зад конституционните промени - ГЕРБ и ДПС.

"Безспорно за бързата писта са нужни 180 гласа. Темата с 24 май вече бе обсъждана в НС миналата година по наше предложение. Сега може да очакваме от останалите парламентарни групи да заявят позиция. Но много по-важната тема е дълбоката и всеобхватна съдебна реформа и се надявам всички останали колеги да разберат необходимостта да приключим веднъж завинаги с темата съдебна реформа", първоначално уклончива бе председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова.

"Има формирана конституционна комисия, след началото на следващата сесия на НС има възможност да се обсъжда и експертно, и политически. В този смисъл не желая в този момент да коментирам от какво трите парламентарни групи биха се отказали като идеи за промени в Конституцията", отговори на въпрос на News.bg тя.

Румен Радев: Промените в Конституцията се правят заради мен

Проектът е юридически неграмотен и политически порочен

Припомняме, че сходна бе позицията преди дни и на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който не заяви категорично дали партията му ще подкрепи идеята за 24 май, като заяви, че и тази дата, и 3 март, са "велики празници", като истинската причина за промяната във върховния закон е съдебната реформа.

Сходно отговори на въпроса ни и Делян Пеевски от ДПС. "Не виждаме проблем в 24 май, ще разговаряме с колегите, ако се събере подкрепа, събере се, ако не - вървим по бавната писта."

ДПС е подкрепило изцяло предложенията на ПП/ДБ и ГЕРБ, изтъкна още народният представител.

"Ние подкрепяме безусловно, няма да внасяме наши предложения. Вече между първо и второ четене ще решаваме какво правим, но вървим по този път. Единственото, за което поставихме условие, е (мандатността на) кметовете, което беше и прието. За момента го подкрепяме (предложението за 24 май), както ви казах преди няколко дена. Ще го разсъждаваме, ще правим консултации, имаме време", посочи Пеевски.

ДПС сигурни, че ГЕРБ и ПП/ДБ ще се разпишат за общ проект за промени в Конституцията

За местните избори решават къде да издигат свои кандидати и къде да търсят коалиции

Припомняме, 2019 - 2020 г. бяха активни години за предложения за промени в Конституцията, когато в президенството започнаха консултации с такава заявка.

През това време от ГЕРБ излязоха с предложения за промени на два пъти, но претърпяха фиаско в 44-то Народно събрание. След изборите на 4 април 2021 година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов актуализира темата.

Румен Радев обяви още по време на първия си мандат такава инициатива, включително проведе срещи с представители на институции, обяви и готов проект за промяна на Основния закон. До този момент обаче никой не го е виждал, а малко преди началото на втория си мандат Радев заяви, че би предложил проекта си само на стабилно и работещо Народно събрание.

В нея се включи и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов със свои идеи.

От друга страна идеите на "Има такъв народ", подложени на гласуване на референдума през 2016 г., както и изключените въпроси, също предполагат гласуване на промени в Основния закон.

ДПС също излязоха със собствен проект през 2022 г.

Това е една от основните теми и на 49-то Народно събрание, което сформира и специализирана комисия, около състава на която имаше немалко напрежение. Едва миналата седмица обаче тя проведе първото си заседание, а намерението е да се излезе с общ и единен проект.