Депутатите се захванаха с приемаме и на второ четене на изцяло новия и обширен Закон за обществените поръчки (ЗОП).

Почти без дебати народните представители приемат текст по текст от новите правила, които се очаква да осигуряват по-прозрачно и справедливо разпределяне на държавните пари.

Новост при обществените поръчки вече ще са електронните търгове и централизираната електронна система за обществени поръчки. Всички решения и обявления ще се подават само по електронен път към регистъра на обществените поръчки. Изключение ще има при обществените поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност и не подлежат на автоматична оценка с електронни средства, включват дейности по проектиране на строителни обекти.

При обявяването на електронен търг възложителите ще правят предварителен преглед на офертите, а след това ще изпращат едновременна покана до одобрените от тях участници с реда за свързване към използваното електронно оборудване; дата и час за начало на електронния търг; начина на приключване на електронния търг.

Вече ще са по-високи и праговете, под които не се налага провеждане на търгове, по модел на общоевропейските изисквания.

С новия закон се разрешава и съвместно възлагане на поръчки от двама или повече възложители. Интересен факт е, че в обществени поръчки няма да могат да участват задлъжнели към държавата фирми, като изключение ще има само за тези с разсрочените дългове.

Нов момент има и за самите възложители, които вече ще могат са избират оферти освен на базата на най-ниската цена, но и заради разходите за целия жизнен цикъл на продукта, както и на базата на съотношението цена - качество.

Изцяло новият Закон за обществените поръчки има за цел да въведе в нашето законодателство и някои европейски правила за провеждането на обществени поръчки.

Със закона се транспонират четири приложими европейски директиви за правилата за провеждане на процедури от публични възложители, секторни възложители, възложители, възлагащи специални поръчки в областта на отбраната и сигурността, както и обжалването на поръчките, посочва се в мотивите на вносителя.

С новите правила вече ясно се разпределя и отговорността на държавата за харченето на парите й от фирми.

Така Агенцията за обществени поръчки ще отговаря за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки, а Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция – за последващия. Сметната палата ще проверява възложителите, попадащи в Закона за сметната палата, а Агенцията – останалите възложители.