Според бившия директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров голяма част от архива на бившата Държавна сигурност е бил унищожен още в началото на прехода, без да е копиран на микрофилми.

"Определени дела са безвъзвратно унищожении в тях се съдържа само информация, отнасяща се до псевдоним, номер на дело и нищо повече. И това са хиляди дела. Действително, има голяма категория от агенти, чиито имена обществото никога няма да научи." - коментира Гяуров пред БНР.

„Може да се предполага, че част от тези агенти са част от българския политически научен, журналистически, ако щете, елит. Подходът при унищожаването в края на 1989 г. и 1990 г. е бил точно този. Целта е била да се унищожат най-важните, най-верните, тези, на които се разчита най-много. И в неистовото бързане, да не би някой да се докопа до тези архивни материали, всичко е или изнасяно, или унищожавано безвъзвратно", допълни бившият директор на НРС.

Според депутата от „Коалиция за България" Татяна Дончева твърденията за прочистване с такива мащаби са пресилени, макар че има укрити досиета, дори при сегашното им отваряне.

„Законът трябва да продължи да се изпълнява, за да се спре зависимостта от бившата Държавна сигурност, която сега се пренася на нови равнища", заяви Дончева.

"Зависимостта от бившата ДС става все по-осезателна, все по-нагла и все по-публична, и мрежата на ДС де факто се премества в държавните институции, в политическите партии, в местата, където се вземат ключови решения.", допълни тя.