ДПС започва да губи ореола си на силна партия. Това показват резултати от социологическо проучване на „Алфа рисърч" за ноември. Проучването показва, че в електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили.

Според социолозите е интересно, че 48 % от анкетираните виждат ДПС като партия, която губи влияние. 8 % са тези, които я оценяват като по-силна. Тези резултати идват на фона на коментарите на мнозина политици и анализатори, че партията на Местан е големият печеливш от местните избори.

В очите на общественото мнение малките нови играчи АБВ и Движение 21 са успели по-успешно от ДПС да увеличат собствената си тежест.

В обществените възприятия най-успешните партии са ГЕРБ (според  80% от анкетираните  той е увеличил влиянието си) и Реформаторския блок (29% виждат увеличаване на неговата тежест).

Единодушно като партии с най-спадащо влияние се оценяват БСП (77% я определят като губеща влияние) и „Атака" (за която 80% смятат, че намалява тежестта си).

Резултатите от социологическото проучване показват, че ако днес има избори, ГЕРБ биха спечелили 24.5 % от гласовете на пълнолетните българи. Така партията се утвърждава като първа политическа сила. Реформаторският блок увеличава електоралната си тежест с 1% (6.5%), докато Патриотичният фронт губи 1.5% влияние и достига (4.2%). ДПС е сравнително устойчиво с 6.8 на сто от гласовете.

Влиянието си затвърждава и АБВ (3,5 %). Ако днес имаше избори, „Атака" не би влязла в парламента, защото би получила 1.8 %.

С най-висока подкрепа сред лидерите на политически партии се ползва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - 38.3 %. Доверието към него например нараства петнадесети пореден месец, като за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета - 24% доверие срещу 42% недоверие.

Измежду партийните лидери, които подкрепят правителството, относително най-висок ръст е налице при Красимир Каракачанов (от 16.7% на 18.9%), малко по-слаб при  Меглена Кунева и Георги Първанов. Божидар Лукарски и Николай Ненчев запазват влияние с лек позитивен тренд. Спад се наблюдава единствено при Радан Кънев (от 13.3% на 11.8%), посочват още от „Алфа Рисърч".

Червеният лидер Михаил Миков за 12-ти пореден месец губи подкрепа. Местан запазва 6.5 % влияние. Рейтингът на атакист номер 1 Волен Сидеров пък е спаднал двойно спрямо юни - от 9.5% на 4.8%.

В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване, смятат социолозите.

Най-харесваният министър е Лиляна Павлова. Министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери те запазват достатъчно висока подкрепа (по 20 %).

Една от най-оспорваните инициативи на здравния министър, а именно данък „обществено здраве", получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата „за" и „против" данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат,  здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.

Оказва се, че българските граждани са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от данъка. Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са запознати дали в използваните от него продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост, притесненията са значителни: от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки, опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

Социолозите отбелязват, че има рязък спад в рейтинга на трима министри - образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова.

Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.