Премиерът Румен Радев и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се срещнаха преди срещата на върха на НАТО, домакин на която е столицата на Турция.
Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган подчертаха значението на партньорството между България и Турция за гарантиране на стабилността в региона и за развитието на сигурни вериги на доставки в условия на множество кризи, съобщиха от Министерския съвет.
След срещата "Булгаргаз" и "Боташ" подписаха протокол за замразяване на договора между двете компании за 15 месеца (до местния вот), в рамките на който период ще се плаща само за използвания капацитет от българската страна с подобрени условия.
България и Турция имат общ интерес да се използва максималният капацитет за пренос на природен газ, бе подчертано още по време на срещата, и ще се работи по предоговаряне на договора между двете компании при актуални пазарни условия. Това бе новината от деня.
Коментарите не закъсняха. Политологът Теодор Славев написа в социалната мрежа:"Е, след като замразиха майчинските, пенсиите, минималната заплата, обезщетенията за безработица, заплатите на младите лекари, замразиха и "Боташ", който беше много печеливш. Ако има нещо, няма нищо".
Реакция дойде и от бившия министър на икономиката Корнелия Нинова. "Ей това вече е дъно. Правителството на Радев обявява, че договорът с "Боташ" се замразява, а външният министър на Турция, че ще се разширява. Оставям настрана въпроса защо се замразява нещо, което беше обявено за супер печелившо. И срещу какви нови отстъпки го е направил. Но тук по-важно е пълното разминаване между съобщението на Радев и това на турския министър на енергетиката Байрактар. Турската страна и дума не споменава за замразяване. Но това можеше да се очаква. Когато цялата ти политика е едно да правиш навън, друго да съобщаваш вътре, провалът е гарантиран. В Турция договорили разширяване, вътре говори за замразяване. Пълно фиаско".
Темата пред Нова телевизия коментира директорът на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, като поясни, че не знаем какво е договорено все още, тъй като информацията е само за замразяване на този договор.
"България не плаща от лятото на 2024 г., а плаща само когато внася танкер с втечнен газ и го доставя до българската граница. От 2022 г. знаем, че "Боташ" се опитва да влезе на пазара за природен газ в Югоизточна Европа и подозирам, че договорките ще са на тази тема".
Терминалите на южната ни съседка са полупразни и могат да бъдат използвани. Страната може да се превърне в ключов играч на тази сцена. Тази година е ключова, защото "Боташ" предоговаря споразумението с "Газпром", каза още Владимиров.
"Турската страна се опитва да разшири коридора на "Странджа-1", от където внасяме газ и да изнася между 7 и 8 млрд. куб. м. в бъдеще. Това може да е възможност за нас само ако осигурим ниски такси за пренос и не се превърнем в "троянски кон" на руски газ, по думите му.
Контрактът с турската компания беше подписан през януари 2023 г. за срок до 2036 г. Така България си осигури достъп до турската инфраструктура за пренос на 1.8 млрд. кубични метра втечнен природен газ годишно.
Основната критика към сделката е клаузата "вземай или плащай" (take-or-pay). По нея "Булгаргаз" бе задължен да плаща близо 500 000 евро всеки ден за капацитет, независимо дали реално внася газ. Поради по-ниско потребление и по-евтини алтернативни маршрути през Гърция, капацитетът остана почти неизползван, което натрупа сериозни финансови загуби за страната. Най-острите критики идваха от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който определи споразумението като "най-проваленото нещо", случило се на България в енергетиката. Той критикува, че договорът генерира огромни преки разходи за страната, крие риск да постави българската енергетика в трайна и неблагоприятна зависимост от Турция под благовидната форма на "сътрудничество".
Борисов също така оспорва ефективността на документа, заявявайки че дори да заработи в настоящия си вид, споразумението ще продължи да носи повече загуби за България, отколкото ползи. Затова и настоя за пълна ревизия и промяна на условията, тъй като твърди, че подписаните клаузи ощетяват националния интерес и българските граждани.
Румен Радев първоначално активно защитаваше договора с "Боташ" като стратегически за енергийната сигурност на България. Затова и сега се поставят въпросите защо договорът е замразен.
Споразумението, подписано по време на назначеното от него служебно правителство, беше обект на тежки критики заради неизгодни финансови условия. Като президент Радев определяше договора с турската държавна компания "Боташ" като ключов инструмент за осигуряване на газова независимост. Той изтъкваше, че контрактът дава на "Булгаргаз" ценен достъп до турските терминали за втечнен природен газ и преносна мрежа. Изтъкваше го като постижение, което превръща България в основен разпределител на енергийни суровини към Централна и Източна Европа.
В профила си в социалната мрежа бившият премиер Николай Денков посочи, че важният въпрос не е защо се замразява "много изгодният" договор с турската компания, а какви ангажименти е поела държава, за да се случи това. И заподозря, че премиерът Радев е поел ангажименти в чужд интерес. Очевидно властта ще трябва да даде отговори на тези въпроси.
USD
CHF
GBP
