Българите са склонни да делегират на властта възможността да налага закона и сигурността радикално, макар и да не изпитват особен респект към нея. Вероятно и заради липсата на особен респект, желанието за „твърда ръка“ по темите на личната и национална сигурност е видимо, но не и безгранично.

Този извод правят от „Галъп Интернешънъл” на базата на резултатите от изследване по актуални теми, свързани с институциите на съдебната власт и цялостната тема за борба с престъпността, налагане на закона, сигурност и т.н. – по повод текущите теми около съдебната реформа, миграцията, тероризма и т.н. Проучването е проведено през юли сред 1605 души.

Според половината от българите законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат. Чувствителен дял от една трета от запитаните обаче намират преди всичко посегателство върху правата на гражданите.

Четири пети от българите изразяват мнение за дейността на несъществуваща институция – Агенцията за борба с имигрантите. С положителни оценки от 42 %, тя става една от най-одобряваните институции у нас. Афинитетът към „здрава ръка“ е осезаем, но не и неограничен, подчертават социолозите.

56 % от запитаните смятат, че закони като този за противодействие на тероризма са по-скоро полезни за предотвратяване на тероризма. 32 % са тези, които смятат, че подобни закони по-скоро ограничават правата на гражданите. Не са малко и онези, които не са запознати със закона.

От „Галъп интернешънъл” отбелязват, че подобни въпроси по-скоро са най-вече експериментална техника. Респондентите се поставяли в условия на еднакво логично звучащи опции.

Чувствителност на тема свобода проявяват по-младите. Въпреки това при тях също надделява нуждата от сигурност. По-чувствителни към опазването на реда са по-възрастните. Сред отговорите на левите привърженици то също надделява. Социолозите отбелязват, че симпатизантите на левицата са закономерно склонни на критика към властта, респективно и към законопроекта срещу тероризма.

За немалка степен на критичност говори делът от една трета заявяващи, че такива закони най-вече вредят на правата. Това се потвърждавало и от отговорите на друг експериментален въпрос, при които 62% избират опцията „няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората“. 36% пък казват „дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за престъпления“.

Според „Галъп” българите подкрепят повече строгост по отношение на миграцията, но не биха приели форсиране на съдебната власт. Това означава, че извънредни мерки, спешно законодателство и други подобни срещат автоматична пречка сред обществото. Желанието за твърда ръка е сериозно, но не и безкрайно или безконтролно. Това е важен извод и по актуалната тема със съдебната реформа и търсенето на различни модели за нея, коментират още от „Галъп”.

Относно смъртоносното прострелване на мигрант от Афганистан, почти всички запознати със случая са категорични, че полицаят си е свършил работата и прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8 % са на мнение, че служителят на реда на практика е извършил убийство.

Проучването е установило, че най-харесваните институции са онези, които звучат по-силово или деполитизирано.